Hiob 6 | Библия, ревизирано издание

Йов отговаря на Елифаз. Безпричинно обвинение

1 А Йов отговори: 2 Дано само би се претеглила моята печал и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните! 3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; затова думите ми са били необмислени. 4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене. 5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си? 6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето? 7 Душата ми се отвращава да ги допре; те ми станаха като омразно ястие. 8 Дано получех това, което прося, и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! – 9 Да благоволеше Бог да ме погуби, да пуснеше ръката Си и ме посече! 10 Но това ще ми бъде още утеха (Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.), че аз не утаих думите на Святия. 11 Каква е силата ми, за да чакам? И какъв е краят ми, за да издържа? 12 Силата ми сила каменна ли е? Или плътта ми е медна? 13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мен избавлението? 14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия. 15 Братята ми ме измамиха като поток; преминаха като течение на потоци, 16 които се мътят от леда и в които се топи снегът; 17 когато се стоплят, изчезват; когато настане топлина, изгубват се от мястото си. 18 Керваните, като следват по криволиченията им, пристигат в пустота и се губят; 19 теманските кервани прегледваха; шевските пътници ги очакваха; 20 излъгаха се в надеждата си; дойдоха там и се посрамиха. 21 Сега и вие сте така никакви; видяхте ужас и се уплашихте. 22 Казах ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си? 23 Или: Избавете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците? 24 Научете ме и аз ще млъкна; и ми покажете в какво съм съгрешил. 25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи какво изобличават? 26 Мислите ли да изобличите думи, когато думите на окаян човек са като вятър? 27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, бихте копали яма на неприятеля си. 28 И така, сега благоволете да ме погледнете, защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа. 29 Върнете се, моля; нека не става неправда. Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми. 30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?