Hiob 41 | Библия, ревизирано издание

1 Можеш ли да извлечеш крокодила* с въдица или да притиснеш езика му с въже? 2 Можеш ли сложи оглавник на носа му или да пробиеш челюстта му с кука? 3 Ще отправи ли той към тебе много молби? Ще ти говори ли със сладки думи? 4 Ще сключи ли договор с тебе, за да го вземеш за вечен слуга? 5 Можеш ли игра с него, както с птица? Или ще го вържеш ли за забава на момичетата си? 6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците? 7 Можеш ли прониза* кожата му със сулици или главата му – с рибарски копия? 8 Сложи ръката си на него; спомни си боя и не прави вече това. 9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; даже от изгледа му не отпада ли човек? 10 Няма човек, толкова дързък, че да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене? 11 Кой Ми е дал отпреди, за да му отплатя? Всичко, което има под цялото небе, е Мое. 12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му, нито за хубавото му устройство. 13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти*? 14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му наоколо са ужасни. 15 Той се гордее с наредените си люспи, съединени заедно, като че ли плътно запечатани; 16 едната се допира до другата, така че дори въздух не може да влезе между тях; 17 прилепени са една за друга, държат се помежду си така, че не могат да се отделят. 18 Когато киха, блести светлина и очите му са като клепачите на зората. 19 От устата му излизат запалени факли и огнени искри изскачат. 20 От ноздрите му излиза дим като на възвряло гърне над пламнали тръстики. 21 Дишането му запалва въглища и пламъкът излиза от устата му. 22 На врата му обитава сила и всички заплашени скачат* пред него. 23 Пластовете на плътта му са слепени, твърди са на него, не могат се поклати. 24 Сърцето му е кораво като камък, даже твърдо като долния воденичен камък. 25 Когато става, силните се ужасяват, от страх се смайват. 26 Мечът на този, който би го улучил, не може да удържи – нито копие, нито сулица, нито остра стрела. 27 Той смята желязото за плява, медта – за гнило дърво. 28 Стрелите не могат го накара да бяга; камъните на прашката са за него като слама; 29 сопите се смятат за слама; той се присмива на махането на копието. 30 Като остри камъни има по долните му части; простира като белези от диканя върху тинята; 31 прави бездната да ври като котел; прави морето като варилница за миро. 32 Оставя след себе си светла диря, така че някой би помислил, че бездната е побеляла от старост. 33 На земята няма подобен на него, създаден да няма страх. 34 Той изглежда всяко високо нещо; цар е над всички горделиви зверове*.