Hiob 4 | Библия, ревизирано издание

Hiob 4 | Библия, ревизирано издание

Първа реч на Елифаз. Никой не страда невинен

1 Тогава теманецът Елифаз каза: 2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може да се въздържи да не говори? 3 Ето, ти си научил мнозина и немощни ръце си укрепил. 4 Твоите думи са привдигнали колебаещия се и отслабнали колене си укрепил. 5 А сега това те сполетя и ти е дотегнало; допира те и си се смутил. 6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование и в правотата на пътищата ти – твоята надежда? 7 Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен или къде са били изтребени правдивите. 8 Доколкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат. 9 Изтребват се от дишането на Бога и от диханието на ноздрите Му погиват. 10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират и зъбите на младите лъвове се изкъртват. 11 Лъвът загива от нямане лов и малките на лъвицата се разпръсват. 12 Тайно достига до мен едно нещо и ухото ми долови един шепот от него; 13 сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън наляга хората, 14 обзеха ме ужас и трепет и разтърсиха всичките ми кости. 15 Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха; 16 той застана, но не можах да позная образа му; призрак се яви пред очите ми; в тишината чух този глас: 17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си? 18 Ето, Той не се доверява на слугите Си и в ангелите Си намира недостатък – 19 колко повече в онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта и които се смазват, като че ли са молци! 20 Между сутринта и вечерта се събарят, без да усети някой, изгубват се завинаги. 21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират, и то без мъдрост.