Hiob 37 | Библия, ревизирано издание

Hiob 37 | Библия, ревизирано издание
1 Да! Поради това сърцето ми трепери и се измества от мястото си. 2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му и шума, който излиза от устата Му. 3 Праща го под цялото небе и светкавицата Си – до краищата на земята; 4 след нея реве глас, гърми с гласа на величието Си и не ги възпира, щом се чуе гласът Му. 5 Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които не можем да разбираме; 6 защото казва на снега: Вали на земята, също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове; 7 запечатва ръката на всеки човек, така че всички хора, които е създал, да разбират силата Му. 8 Тогава зверовете влизат в скривалищата и остават в рововете си. 9 От пространството си иде бурята и студът – от ветровете, които разпръскват облаците. 10 Чрез духане от Бога се дава лед и широките води замръзват; 11 също гъстия облак Той натоварва с влага, простира нашироко светкавичния Си облак, 12 които според Неговото наставление се носят наоколо, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земното кълбо – 13 било че за наказание или за земята Си, или за милост ги докарва. 14 Слушай това, Йове, застани и размисли върху чудесните Божии дела. 15 Разбираш ли как Бог им налага волята Си и прави светкавицата да свети от облака Му? 16 Разбираш ли как облаците увисват, чудесните дела на Съвършения в знание? 17 Ти, чиито дрехи стават топли, когато земята е в затишие, поради южния вятър, 18 можеш ли като Него да разпростреш небето, което като лято огледало е здраво? 19 Научи ни какво да Му кажем, защото поради невежество* ние не можем да наредим думите си. 20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, като зная, че ако продума човек, непременно ще бъде погълнат? 21 И сега хората не могат да погледнат към светлината, когато блести на небето, като е заминал вятърът и го е очистил, 22 и е дошло златозарно сияние от север; а как ще погледнат към Бога, у Когото е страшна слава! 23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила, а правосъдието и преизобилната правда Той няма да отблъсне. 24 Затова хората се боят от Него; Той не зачита никого от високоумните*.