Hiob 31 | Библия, ревизирано издание

Клетвата на Йов

1 Сключих завет с очите си; и как бих погледнал към девица? 2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре и какво наследство – от Всемогъщия свише? 3 Не е ли разорение за нечестивия и погибел за тези, които вършат беззаконие? 4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки? 5 Ако съм ходил с лъжата и кракът ми е бързал към измама 6 (но нека ме претеглят в прави везни, за да познае Бог непорочността ми), 7 ако се е отклонил кракът ми от пътя и сърцето ми е последвало очите ми, и ако се е залепило петно на ръцете ми, 8 то нека сея аз, а друг да яде, и нека бъдат изкоренени произведенията ми. 9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и съм причаквал при вратата на съседа си, 10 то нека моята жена мели за друг и други да се навеждат над нея; 11 защото това би било гнусно дело и беззаконие, което да се накаже от съдиите; 12 понеже това е огън, който изгаря до погубване и би изкоренил всичките ми плодове. 13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, когато имаха спор с мене, 14 то какво бих сторил, когато се надигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато ме посети? 15 Онзи, Който е създал мене в утробата, не образува ли и него? И не Същият ли ни създаде в утробата? 16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, или съм направил да помрачнеят очите на вдовицата, 17 или съм изял сам залъка си, без да е яло сирачето от него 18 (напротив, от младостта ми то порасна при мене като при баща и от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата), 19 ако съм гледал някого да гине от нямане на дрехи или сиромах, че няма завивка, 20 и не са ме благославяли чреслата му, като се е стоплял с вълната от овцете ми; 21 ако съм повдигнал ръка против сирачето, като виждах, че имам помощ в портата; 22 то да падне мишцата ми от рамото и ръката ми да се пречупи от лакътя; 23 защото погибел от Бога беше ужас за мен и пред Неговото величие не можех да сторя нищо. 24 Ако съм възлагал надеждата си на злато или съм казал на чистото злато: Ти си мое упование; 25 ако съм се веселил, защото богатството ми беше голямо и защото ръката ми беше намерила изобилие; 26 ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, или луната, когато ходеше в светлината си, 27 се е увлякло тайно сърцето ми и устата ми са целували ръката ми; 28 и това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, защото бих се отрекъл от Вишния Бог. 29 Ако съм злорадствал в загиването на мразещия ме или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло 30 (даже не съм допуснал устата ми да съгреши, за да искам живота му с проклятие); 31 ако хората от шатъра ми не са казали: Кой може да покаже някого, който не е бил наситен от него с месо? 32 (чужденецът не нощуваше вън; отварях вратата си на пътника); 33 ако съм прикривал престъпленията си, както Адам, като съм скривал беззаконието си в пазвата си, 34 понеже се боях от голямото множество и презрението на семействата ме ужасяваше, така че млъквах и не излизах от вратата 35 (О, да имаше някой да ме слуша – Ето, виж тук подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! – И да имах акта*, който противникът ми е написал! 36 Ето, на рамо щях да го нося, за венец щях да го привържа на себе си! 37 Щях да му дам отчет за стъпките си; като княз щях да се приближа към него.); 38 ако нивата ми вика против мен и браздите и плачат заедно; 39 ако съм изял плода и, без да платя, или съм изгасил живота на стопаните и; 40 тогава да израстат тръни вместо жито и вместо ечемик – плевели. Свършиха се думите на Йов.