Hiob 30 | Библия, ревизирано издание

Сегашното бедствено положение е незаслужено

1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си; 2 защото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им – хора, чиято жизненост беше изчезнала? 3 От немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена; 4 между храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна. 5 Бяха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци. 6 Живееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите. 7 Ревяха между храстите. събираха се под тръните; 8 безумни и безчестни, те бяха изгонени от земята. 9 А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка. 10 Гнусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми. 11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми* и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен. 12 Отдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения*, 13 развалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници. 14 Идват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен. 15 Ужаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак. 16 И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха. 17 През нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват*. 18 Само с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми. 19 Бог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах. 20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя – и Ти просто ме поглеждаш. 21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен; 22 издигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята. 23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи. 24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си? 25 Не плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха? 26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината. 27 Червата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха. 28 Ходя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ. 29 Станах брат на чакалите и другар на щраусите. 30 Кожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън. 31 Затова арфата ми се измени в ридание и свирката ми – в глас на плачещи.