Hiob 3 | Библия, ревизирано издание

Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия

1 След това Йов отвори устата си и прокле деня си. 2 Йов проговори: 3 Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко. 4 Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина. 5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен. 6 Тъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците. 7 Ето, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея. 8 Да я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана. 9 Да изгаснат звездите на вечерта и; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората; 10 защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми. 11 Защо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата? 12 Защо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча? 13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой. 14 Заедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове; 15 или с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро; 16 или като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели. 17 Там нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват. 18 Заедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника. 19 Там са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си. 20 Защо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата, 21 които копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища – 22 които много се радват и веселят, когато намерят гроба? 23 Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил? 24 Защото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода. 25 Защото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене. 26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.