Hiob 29 | Библия, ревизирано издание

Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила

1 И Йов продължи още беседата си, като казваше: 2 О, да бях както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше, 3 когато светилникът Му светеше на главата ми и със светлината Му ходех в тъмнината; 4 както бях в дните на зрелостта си, когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми; 5 когато Всемогъщият беше още с мен и децата ми бяха около мене; 6 когато миех стъпките си с масло и скалата изливаше за мене реки от дървено масло! 7 Когато през града излизах на портата и приготвях седалището си на пазара. 8 Младите, като ме гледаха, се криеха и старците ставаха и стояха прави; 9 първенците се въздържаха от говорене и слагаха ръка на устата си; 10 гласът на началниците замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им; 11 ухо, като ме чуеше, ме облажаваше и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене; 12 защото освобождавах сиромаха, който викаше, и сирачето, и онзи, който нямаше помощник. 13 Благословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен; и аз веселях сърцето на вдовицата. 14 Обличах правдата и тя ми беше одежда; моята правдивост ми беше като мантия и корона. 15 Аз бях очи на слепия и крака на хромия. 16 Бях баща на сиромасите; изследвах делото на непознатия за мене. 17 Трошех челюстите на несправедливия и изтеглях лова от зъбите му. 18 Тогава казвах: Ще умра в гнездото си; и дните ми ще се умножат, както пясъкът. 19 Коремът ми е прострян към водите; и росата намокря цяла нощ клоните ми. 20 Славата ми зеленее още в мен; и лъкът ми се укрепява в ръката ми. 21 Хората чакаха да ме слушат и мълчаха, за да чуят съветите ми. 22 След моите думи те не прибавяха нищо; словото ми капеше върху тях; 23 очакваха ме като дъжд и устата им зееха като за пролетен дъжд. 24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; и те не можаха да помрачат* светлостта на лицето ми. 25 Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им, и живеех като цар сред войската, като онзи, който утешава наскърбените.