Hiob 23 | Библия, ревизирано издание

Отговор на Йов към Елифаз: „Да бих знаел къде да намеря Бога!“

1 А Йов отговори: 2 И днес оплакването ми е горчиво; раната ми е по-тежка от въздишането ми. 3 Ах, да бих знаел къде да Го намеря! Бих отишъл до престола Му, 4 бих изложил делото си пред Него и бих напълнил устата си с доводи. 5 Бих узнал думите, които Той би ми отговорил, и бих разбрал какво щеше да ми каже. 6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! Щеше само да внимава в мене. 7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; и така аз бих се освободил завинаги от Съдията си. 8 Обаче, ето, отивам напред, но Го няма, и назад, но не Го виждам; 9 наляво, където работи, но не мога да Го видя; крие се надясно и не Го виждам. 10 Знае обаче пътя ми; когато ме изпита, ще изляза като злато. 11 Кракът ми се е държал здраво в Неговите стъпки; опазил съм пътя Му, без да се отклоня. 12 От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна. 13 Но Той е на един ум и кой може да Го отклони? И каквото желае думата Му, това прави. 14 Защото върши това, което е определено за мен; и много такива неща има в Него. 15 Затова се смущавам в присъствието Му; когато размишлявам, треперя от Него. 16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми и Всемогъщият ме е смутил; 17 тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми, нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.