Hiob 2 | Библия, ревизирано издание

1 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред ГОСПОДА, между тях дойде и Сатана да се представи пред ГОСПОДА. 2 ГОСПОД каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана Му отговори: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея. 3 После ГОСПОД каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина. 4 А Сатана отговори на ГОСПОДА: Кожа за кожа, да! Всичко, което има, човек ще го даде за живота си. 5 Но простри ръката Си сега и се допри до костите му и до плътта му, и той ще Те похули в лицето. 6 ГОСПОД каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази. 7 Тогава Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА и порази Йов с лоши циреи от стъпалата на краката му до темето му. 8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел. 9 Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри. 10 А той и отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бога, а да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си. 11 А тримата приятели на Йов, като чуха за цялото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от мястото си – теманецът Елифаз, савхиецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат. 12 И като повдигнаха очи отдалеч и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето. 13 И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.