Hiob 19 | Библия, ревизирано издание

Йов повторно отговаря на Валдад. Молба за състрадание и вяра в живия Изкупител

1 Тогава Йов отговори: 2 Докога ще оскърбявате душата ми и ще ме съкрушавате с думи? 3 Десет пъти вече стана как ме укорявате, но пак не ви е срам, че ми замайвате главата. 4 Даже ако наистина съм съгрешил, грешката ми остава с мен. 5 Ако непременно искате да се големеете над мен и да хвърляте против мен укора ми, 6 знайте сега, че Бог ме повали и ме обиколи с мрежата Си. 7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; издавам вик за помощ, но няма съд. 8 Той е преградил пътя ми и не мога да премина, и е положил тъмнина в пътеките ми. 9 Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми. 10 Съкрушил ме е отвсякъде и аз отивам; и е изкоренил надеждата ми като дърво. 11 Заявил е също против мене гнева Си и ме смята за един от враговете Си. 12 Полковете Му настъпват заедно и заздравяват пътя си против мен, и се разполагат на стан около шатъра ми. 13 Отдалечил е от мене братята ми; и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мен. 14 Оставиха ме ближните ми и ме забравиха познайниците ми. 15 Онези, които живеят в дома ми, и слугините ми ме смятат за чужд; странен станах в очите им. 16 Викам слугата си и не отговаря, при все че с устата си му се моля. 17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми и на децата на чреслата ми; 18 и самите малки деца ме презират; когато ставам, говорят против мене. 19 Всичките ми по-близки приятели се гнусят от мен; и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене. 20 Костите ми залепват за кожата и за плътта ми; и се отървах само с кожата на зъбите си. 21 Смилете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене. 22 Защо ме гоните, като че ли сте Бог, и не се насищате от плътта ми? 23 О, да можеха да се напишат думите! Да се начертаеха на книга! 24 Да се издълбаеха на скала завинаги с желязна писалка и олово! 25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята; 26 и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога, 27 Когото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мен. 28 Ако кажете: Как ще го гоним, тъй като причината на това страдание се намира в самия него! 29 Тогава бойте се от меча; защото гневни са наказанията, нанесени от меча, за да познаете, че има съд.