Hiob 16 | Библия, ревизирано издание

Йов повторно отговаря на Елифаз. Срещу заблудата на приятелите – чистата съвест

1 Тогава Йов отговори: 2 Много такива неща съм слушал; окаяни утешители сте всички. 3 Свършват ли се празните думи? Или какво ти дава смелост, че отговаряш? 4 И аз можех да говоря като вас; ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас и да клатя глава против вас. 5 Но аз бих ви подкрепил с устата си и утехата от устните ми би облекчила скръбта ви. 6 Ако говоря, болката ми не олеква; и ако мълча, доколко съм в покой? 7 Но сега Той много ме умори; Ти запусти цялото ми семейство. 8 Покрил си ме с бръчки в свидетелство против мен; и мършавостта ми се издига срещу мен и заявява в лицето ми. 9 Разкъсва ме в гнева Си и ме мрази; скърца със зъбите Си против мене; неприятелят ми остри очите си върху мене. 10 Зяпат против мене с устата си, удрят ме по челюстта с хулене, трупат се всички против мене. 11 Бог ме предаде на неправедния и ме хвърли в ръцете на нечестивите. 12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, дори ме хвана за врата и ме строши, и ме постави за Свой прицел. 13 Стрелците Му ме обиколиха; пронизва бъбреците ми и не щади; излива жлъчката ми на земята. 14 Съсипва ме с удар върху удар; спуска се върху мене като исполин. 15 Вретище съших върху кожата си и окалях рога си в пръстта, 16 лицето ми подпухна от плач и мрачна сянка има върху клепачите ми, 17 ако и да няма неправда в ръцете ми и да е чиста молитвата ми. 18 О, земьо, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка. 19 Ето и сега, свидетелят ми е на небесата и свидетелството ми е във височините. 20 Моите приятели ми се присмиват; но окото ми рони сълзи към Бога, 21 дано Той сам защити човека пред Бога и човешкия син – пред ближния му! 22 Защото като се изминат малко години, аз ще отида на път, откъдето няма да се върна.