Hiob 15 | Библия, ревизирано издание

Втора реч на Елифаз. Йов обвинен в заблуда и себелюбие; предупреждение за края на нечестивия

1 Тогава теманецът Елифаз отговори: 2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря и с източен вятър ли пълни корема си? 3 С празни думи ли се препира и с безполезни речи? 4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога и намаляваш моленето пред Него. 5 Защото беззаконието ти поучава устата ти и си избрал езика на лукавите. 6 Твоите уста те осъждат, а не аз; твоите устни свидетелстват против тебе. 7 Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете? 8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта? 9 Какво знаеш ти, което ние не знаем? Какво разбираш ти, което няма в нас? 10 Има и между нас и белокоси, и престарели, по-напреднали на възраст и от баща ти. 11 Божиите утешения и меките Му думи към тебе малко нещо ли са за тебе? 12 Какво те блазни сърцето ти и на какво смигат очите ти, 13 че обръщаш духа си против Бога и изпускаш такива думи от устата си? 14 Какво е човек, за да е чист, и роденият от жена, за да е праведен? 15 Ето, на святите Си ангели Той не се доверява и небесата не са чисти в очите Му; 16 колко повече е гнусен и непотребен човек, който пие неправда като вода! 17 Аз ще ти кажа, послушай ме; и това, което съм видял, ще ти изявя 18 (което мъдрите не скриха, а възвестиха, както бяха чули от бащите си; 19 на които беше дадена земята и само на тях, и чужденецът не мина между тях): 20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; и преброени години са запазени за мъчителя. 21 Ужасни гласове има в ушите му, че като е в спокойствие, ще го нападне изтребителят; 22 не вярва, че ще се върне от тъмнината; и той е очакван от меча; 23 скита се да търси хляб, като казва: Къде е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му; 24 скръб и тъга го плашат – като цар, приготвен за бой, му надвиват, 25 понеже той вдигна ръката си против Бога и се възгордя против Всемогъщия; 26 спусна се към Него с корав врат, с дебелите изпъкналости на щитовете си. 27 Понеже покри лицето си с тлъстината си и затлъсти кръста си, 28 той се засели в разорени градове, в къщи необитаеми, готови да станат на купове. 29 Няма да се обогати и имотът му няма да трае, нито ще се навеждат до земята произведенията им. 30 Няма да се отърве от тъмнината; пламък ще изсуши младоците му; и от диханието на Божиите уста ще бъде завлечен. 31 Нека не се доверява на суетата самоизмамен; защото суета ще бъде заплатата му. 32 Преди времето си ще се изплати и клонът му няма да се раззеленее. 33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата и ще хвърли цвета си като маслината. 34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; и огън ще изгори шатрите на подкупничеството. 35 Зачеват зло и раждат беззаконие, и сърцето им подготвя измама.