Hiob 14 | Библия, ревизирано издание

Призивът на Йов към Бога

1 Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение. 2 Цъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се държи. 3 И върху такъв ли отваряш очите Си и ме караш на съд с Тебе? 4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой. 5 Тъй като дните му са определени и броят на месеците му е в Теб, и Ти си поставил границите му, които не може да премине, 6 отвърни погледа Си от него, за да си почине, докато като наемник доизкара деня си. 7 Защото за дървото има надежда, че ако бъде отсечено, пак ще поникне и че издънката му няма да изчезне, 8 даже ако коренът му остарее в земята и ако пънът му умре в пръстта; 9 понеже от дъха на водата ще поникне и ще покара клончета като новопосадено. 10 Но човек умира и прехожда. Да! Човек издъхва и къде е той? 11 Както водите чезнат в морето и реката престава и пресъхва, 12 така човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си. 13 О, да ме беше скрил Ти в преизподнята, да ме беше покрил, докато премине гневът Ти, да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен! 14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми. 15 Ще повикаш и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си. 16 А сега броиш стъпките ми; не наблюдаваш ли греховете ми? 17 Престъплението ми е запечатано във вързоп и зашиваш беззаконието ми. 18 Наистина, както и планината, като пада, се унищожава и скалата се премества от мястото си; 19 както водите изтриват камъните и наводненията им завличат пръстта от земята, така Ти погубваш надеждата на човека. 20 Надделяваш винаги над него и той прехожда; изменяш лицето му и го отпращаш. 21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; и са свалени, а той не забелязва това за тях; 22 знае само, че плътта му е за него в болки и душата му е за него в жалеене.