Hiob 10 | Библия, ревизирано издание

Бог – Творец и Промислител

1 Душата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си. 2 Ще кажа на Бога: Недей ме осъжда; покажи ми защо ми ставаш противен. 3 Добре ли Ти е да оскърбяваш и да презираш делото на ръцете Си, а да осветляваш решеното от нечестивите? 4 Телесни очи ли имаш? Или гледаш, както гледа човек? 5 Твоите дни като дните на човека ли са или годините Ти – като човешки дни, 6 че претърсваш беззаконието ми и издирваш греха ми, 7 при все че знаеш, че не съм нечестив и че никой не може да ме избави от ръката Ти? 8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенстваха като едно цяло; а пак ли ме съсипваш? 9 Помни, моля, че като глина си ме създал; и в пръст ли ще ме възвърнеш? 10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене? 11 С кожа и мускули си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел; 12 живот и благоволение си ми подарил и провидението Ти е запазило духа ми. 13 Но при все това – това си криел в сърцето Си; зная, че това е било в ума Ти; 14 ако съгреша, ме наблюдаваш и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен. 15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си. Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми, 16 защото расте. Гониш ме като лъв и отново се показваш страшен против мен. 17 Отново издигаш против мене свидетелите Си* и увеличаваш гнева Си върху мен; едно след друго войнства ме нападат. 18 И така, защо ме извади Ти от утробата? Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око; 19 бих бил, като че не съм бил; от утробата бих бил отнесен в гроба. 20 Дните ми не са ли малко? И така, престани и ме остави да си отдъхна малко. 21 Преди да отида, откъдето няма да се върна, в тъмната земя и в смъртната сянка – 22 земя, мрачна като самата тъмнина, земя на мрачна сянка и без никакъв ред, където светлината е като тъмнина.