Johannes 6 | Библия, ревизирано издание

Нахранването на пет хиляди души

1 След това Исус отиде на отсрещната страна на Галилейското, т. е. Тивериадското езеро*. 2 И след Него вървеше едно голямо множество, защото гледаха знаменията, които вършеше с болните. 3 И Исус се изкачи на хълма и там седеше с учениците Си. 4 А наближаваше юдейският празник Пасха. 5 Исус, като вдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб да ядат тези хора? 6 (А каза това, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво ще направи.) 7 Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко. 8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза: 9 Тук има едно момче, което има пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора. 10 Исус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева; и така, насядаха около пет хиляди мъже на брой. 11 И така, Исус взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на учениците, а те – на седналите; така и от рибите, колкото искаха. 12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо. 13 И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли. 14 Тогава хората, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Този е пророкът, Който трябва да дойде на света. 15 И така, Исус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

Исус Христос ходи по водата

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха до езерото 17 и влязоха в ладия, и отплаваха към другата страна на езерото в Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях; 18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър. 19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха, че Исус ходи по езерото и се приближава към лодката; и се уплашиха. 20 Но Той им каза: Аз съм; не бойте се! 21 Затова бяха готови да Го вземат в лодката; и веднага лодката се озова при сушата, към която отиваха.

Исус Христос – хлябът на живота

22 На другия ден множеството, което стоеше от другата страна на езерото, като видя, че има само една ладия и че Исус не беше влязъл с учениците Си в лодката, а че учениците Му бяха тръгнали сами, 23 обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил, 24 и така, множеството хора, като видя, че нито Исус, нито учениците Му са там, те сами влязоха в ладиите и дойдоха в Капернаум, и търсеха Исус. 25 И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Учителю, кога си дошъл тук? 26 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте. 27 Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си. 28 Затова те Му казаха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела? 29 Исус им отговори: Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил. 30 Тогава Му казаха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш? 31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат.“ 32 На това Исус им каза: Истина, истина ви казвам – не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. 33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света. 34 Тогава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб. 35 Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее. 36 Но ви казвам, че вие Ме видяхте и пак не вярвате. 37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мене, никак няма да го изгоня; 38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил. 39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден. 40 Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден. 41 Тогава юдеите роптаеха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето. 42 И попитаха: Не е ли този Исус, Йосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето? 43 Исус им отговори: Не роптайте помежду си. 44 Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден. 45 Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мене. 46 Не че някой е видял Отца освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца. 47 Истина, истина ви казвам: Който вярва в Мен, има вечен живот. 48 Аз съм хлябът на живота. 49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и въпреки това умряха. 50 Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре. 51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света. 52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си и да казват: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му? 53 Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. 54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. 55 Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие. 56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мен и Аз в него. 57 Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене. 58 Този е хлябът, който слезе от небето; онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и после измряха. 59 Това каза Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум. 60 И така, мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това учение; кой може да го слуша? 61 Но Исус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му негодуват за това, ги попита: Това ли ви съблазнява? 62 Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да отива там, където е бил преди? 63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот. 64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде. 65 И прибави: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не му е дадено от Отца. 66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него.

Изповедта на Петър

67 Тогава Исус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете? 68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот 69 и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божий. 70 Исус им отговори: Нима не Аз избрах вас, дванадесетте? А, ето, един от вас е дявол. 71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.