Johannes 11 | Библия, ревизирано издание

Възкресението на Лазар

1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра и Марта, беше болен. 2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си. 3 И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен. 4 А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея. 5 А Исус обичаше Марта и сестра и, и Лазар. 6 След като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше. 7 А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея. 8 Учениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш? 9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. 10 Но ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него. 11 Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя. 12 Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 13 Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън. 14 Тогава Исус им каза ясно: Лазар умря. 15 Но се радвам за вас, че не бях там, за да повярвате; но нека да отидем при него. 16 Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него. 17 И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба. 18 А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия*; 19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им. 20 А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи. 21 Тогава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. 22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. 23 Исус и каза: Брат ти ще възкръсне. 24 Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден. 25 Исус и каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее. 26 Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това? 27 Тя Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света. 28 И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като и каза: Учителят е дошъл и те вика. 29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. 30 Исус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта. 31 А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там. 32 И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. 33 Исус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути. 34 И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж. 35 Исус се просълзи. 36 Затова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал! 37 А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре? 38 А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък. 39 Исус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба. 40 Исус и каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? 41 Тогава отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. 43 Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън! 44 Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде.

Заговорът за убийството на Исус Христос

45 Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него. 46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус. 47 Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения. 48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма* ни, и народа ни. 49 А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете, 50 нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ. 51 Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа, 52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда. 53 И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият. 54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците. 55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят. 56 И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника? 57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.