Jesaja 5 | Библия, ревизирано издание

Jesaja 5 | Библия, ревизирано издание

Притча за безплодното поле

1 Сега ще пея на любимия си, песен на обичния си за лозето Му. Любимият ми имаше лозе на много плодородно бърдо. 2 Окопа го и го очисти от камъните, и го насади с отбрана лоза, съгради кула сред него, изкопа още и лин в него; и очакваше сладко грозде, но то роди диво. 3 И сега, йерусалимски жители и Юдейски мъже, отсъдете, моля, между Мен и лозето Ми. 4 Какво повече беше възможно да се направи за лозето Ми, което не му направих? Защо тогава, когато очаквах да роди сладко грозде, то роди диво? 5 И сега ще ви кажа какво ще направя с лозето Си: ще махна плета му и то ще се похаби; ще разбия оградата му и то ще бъде потъпкано; 6 и ще го запустя; няма да бъде подрязано, нито прекопано, а ще роди глогове и шипки; ще заповядам още на облаците да не изливат дъжд над него. 7 Защото лозето на ГОСПОДА на Силите е Израилевият дом и Юдейските мъже са градината, която Го зарадва; и Той очакваше от тях правосъдие, но ето кръвопролитие, правда, но ето вопъл. 8 Горко на онези, които прибавят къща към къща и събират нива с нива, докато не остане място и вие си направите да живеете сами сред земята!

Присъдата за греха на Юдея

9 ГОСПОД на Силите ми казва в ушите: Наистина много къщи ще запустеят без жители, даже големи и хубави къщи; 10 защото десет уврата лозе ще дадат само един бат*вино, а един кор* семе ще даде само една ефа*плод. 11 Горко на онези, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие, които продължават до вечер, докато ги разпали виното! 12 И с арфа и псалтир, с тъпанче и свирка, и с вино са техните угощения; а не се взират в делото ГОСПОДНЕ, нито са внимавали в действието на ръцете Му. 13 Затова Моят народ е закаран в плен – защото няма знание; а и почтените им мъже умират от глад и множеството им съхне от жажда; 14 затова става по-лакома преизподнята и отваря безмерно устата си; и в нея слизат славата им и множеството им, и великолепието им, и онези, които се веселят между тях. 15 И долният човек се навежда и големецът се унижава, и очите на високоумните се свеждат; 16 а ГОСПОД на Силите се възвисява чрез правосъдие и святият Бог се освещава чрез правда. 17 Тогава агнетата ще пасат, както в пасбищата си; и чужденци ще изядат запустелите пасбища на богатите. 18 Горко на онези, които теглят беззаконието с въжета от лъжи* и греха – като с ремъци от товарна кола, 19 които казват: Нека бърза, нека ускори делото Си, за да го видим; и нека приближи и дойде намерението на Святия Израилев, за да го разберем! 20 Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто – зло; които заменят тъмнина за светлина, а светлина за тъмнина; които заменят горчиво за сладко, а сладко за горчиво! 21 Горко на онези, които са мъдри в своите очи и които са разумни пред себе си! 22 Горко на онези, които са герои в пиенето на вино и силни да приготвят спиртно питие, 23 които за дарове оправдават беззаконника и отнемат от праведника правото му! 24 Затова както огнен пламък поглъща плявата и както сламата се губи в пламъка, така и техният корен ще изгние и цветът им ще се разпръсне като прах. Защото отхвърлиха поуката на ГОСПОДА на Силите и презряха думата на Святия Израилев. 25 Затова гневът на ГОСПОДА пламна против народа Му и Той протегна ръката Си против тях и ги порази; и потрепериха хълмовете и техните трупове станаха като смет сред улиците. При все това гневът Му не се отвърна, а ръката Му е още протегната. 26 И Той ще издигне знаме за народите отдалеч и ще засвири за всеки от тях от края на земята; и, ето, те скоро ще дойдат набързо. 27 Никой от тях няма да се умори, нито ще се спъне, никой няма да задреме, нито ще заспи; нито ще се разпаше поясът от кръста им, нито ще се скъса ремъкът на обувките им. 28 Стрелите им са остри и всичките им лъкове – опънати; копитата на конете им ще се смятат за кремък и колелата им – за вихрушка. 29 Ревът им ще бъде като на лъв; те ще реват като млади лъвове. Да! Ще реват и ще сграбчат лова, и ще го завлекат, и няма да има кой да го отърве. 30 И в същия ден ще реват против тях като морското бучене; и ако погледне някой към земята – ето, тъмнина и неволя, и светлината, помрачена през облаците и.