Jesaja 49 | Библия, ревизирано издание

1 Слушайте ме, острови, и внимавайте, далечни племена: ГОСПОД ме призова още от раждането ми, още от утробата на майка ми спомена името ми! 2 Направи устата ми като остър меч, покри ме под сянката на ръката Си; и ме направи като лъскава стрела, и ме скри в колчана Си. 3 Той ми каза: Ти си Мой слуга, ти си Израил, в когото ще се прославя. 4 Но аз си казах: Напразно съм се трудил, за нищо и напразно съм изнурявал силата си; все пак обаче правото ми е у ГОСПОДА и наградата ми е у моя Бог. 5 И така, сега говори ГОСПОД, Който ме създаде още от утробата за Свой слуга, за да доведа пак Яков при Него и за да се събере Израил при Него (защото съм почтен в очите на ГОСПОДА и моят Бог ми стана сила). 6 Да! Той казва: Малко нещо е да Ми бъдеш слуга, за да възстановиш племената на Яков и за да възвърнеш опазените на Израил; ще те дам още за светлина на народите, за да бъдеш Мое спасение до земния край. 7 Така казва ГОСПОД, Изкупителят на Израил и Святият негов, на онзи, когото човек презира, на онзи, от когото се гнуси народът, на слуга на владетелите: Царе ще видят и ще станат, князе – и ще се поклонят, поради ГОСПОДА, Който е верен, поради Святия Израилев, Който те избра. 8 Така казва ГОСПОД: В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах; ще те опазя и ще те дам за завет на народа, за да възстановиш земята, за да ги направиш да завладеят запустелите наследства, 9 като кажеш на вързаните: Излезте, на онези, които са в тъмнината: Явете се. Те ще пасат край пътищата и пасбищата им ще бъдат по високите голи височини. 10 Няма да огладнеят, нито да ожаднеят; няма да ги повреди нито жега, нито слънце; защото Онзи, Който се смилява над тях, ще ги води и при водни извори ще ги заведе. 11 И ще обърна всичките Си планини на пътища и пътищата Ми ще се издигнат. 12 Ето, тези ще дойдат отдалеч, онези – от север и от запад, а пък онези – от Синимската земя. 13 Пей, небе, и се радвай, земьо, и запейте, планини; защото ГОСПОД утеши народа Си и се смили над наскърбените Си. 14 Но Сион каза: ЙЕХОВА ме е изоставил и Господ ме е забравил. 15 Може ли жена да забрави сучещото си дете, за да не се смили над детето на утробата си? Обаче те, дори и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. 16 Ето, на дланите Си съм те врязал; твоите стени са винаги пред Мене. 17 Синовете ти ще дойдат набързо; а разорителите и опустошителите ти ще си отидат от тебе. 18 Повдигни очите си наоколо и виж: всички те се събират заедно и идват при тебе. Заклевам се в живота Си, казва ГОСПОД, ти наистина ще се облечеш с всички тях като с украшение и като невяста ще се накичиш с тях. 19 Защото разорените и запустелите ти места и опустошената ти земя ще бъдат сега тесни за жителите ти; а онези, които те поглъщаха, ще бъдат отдалечени. 20 Синовете, които ще добиеш, след като си останала без деца, ще кажат още в ушите ти: Тясно е мястото за мене; стори ми място, за да се заселя. 21 Тогава ще кажеш в сърцето си: Кой ми роди тези, тъй като аз бях без деца и самотна, заточена и скитница? И кой изхрани тези? Ето, аз бях оставена сама; тези къде бяха? 22 Така казва Господ ЙЕХОВА: Ето, ще издигна ръката Си към народите и ще възвися знамето Си пред племената; и те ще доведат синовете ти в обятията си и дъщерите ти ще бъдат донесени на рамената им. 23 Царе ще бъдат твои хранители и техните царици – твои кърмачки; ще ти се поклонят с лице до земята и ще лижат пръстта на краката ти; и ти ще познаеш, че Аз съм ГОСПОД и че онези, които Ме чакат, няма да се посрамят. 24 Нима може да се отнеме плячката от силния или да се отърват пленените от юнак?* 25 Но ГОСПОД казва така: Пленниците на силния ще бъдат отнети и плячката ще бъде отървана от страшния; защото Аз ще се съдя с онзи, който се съди с теб, и ще спася синовете ти. 26 А потисниците ти ще заставя да изядат собствените си меса и ще се опият със собствената си кръв, както с ново вино; и всяка твар ще познае, че Аз, ГОСПОД, съм твоят Спасител и че твоят изкупител е Могъщият Яковов.