Josua 5 | Библия, ревизирано издание

На стан в Галгал – обрязване и Пасха

1 А когато всички аморейски царе, които бяха от другата страна на Йордан на запад, и всички ханаански царе, които бяха до морето, чуха, че ГОСПОД пресушил водата на Йордан пред израилтяните, докато преминали, сърцата им примряха от страх и не им остана кураж заради израилтяните. 2 В това време ГОСПОД каза на Исус: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израилтяните, втори път. 3 И така, Исус си направи кремъчни ножове и обряза израилтяните на мястото Хълм на краекожията. 4 А ето причината, поради която Исус извърши обрязването: всички мъже, които излязоха от Египет, всички военни мъже измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет. 5 Всички мъже, които излязоха, бяха обрязани; а всички мъже, които се родиха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет, не бяха обрязани. 6 Защото израилтяните се скитаха четиридесет години в пустинята, докато умряха всички военни мъже, които бяха излезли от Египет, които не послушаха ГОСПОДНИЯ глас, на които ГОСПОД се кле, че няма да ги остави да видят земята, за която ГОСПОД се беше клел на бащите им, че ще им я даде – земя, където текат мляко и мед. 7 А вместо тях Той издигна синовете им, които Исус обряза; защото бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя. 8 След като всички мъже се обрязаха, те останаха в стана, докато оздравяха. 9 Тогава ГОСПОД каза на Исус: Днес отнех от вас египетския позор. Затова онова място се нарича Галгал*, както се казва и до днес. 10 А израилтяните разположиха стан в Галгал и направиха Пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, на йерихонските полета. 11 И на сутринта на Пасхата, в същия ден, ядоха безквасни хлябове от житото на земята и изпържено жито. 12 А на сутринта, след като ядоха от житото на земята, манната престана; и израилтяните нямаха вече манна, но през тази година ядяха от произведенията на Ханаанската земя. 13 Когато Исус беше при Йерихон, повдигна очи и видя, че срещу него стоеше човек с изваден меч в ръка. Исус пристъпи към него и му каза: Наш ли си или от неприятелите ни? 14 А човекът отговори: Не; но за военачалник на ГОСПОДНЕТО войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лицето си на земята, поклони се и го попита: Какво ще заповяда моят Господар на слугата си? 15 А военачалникът на ГОСПОДНЕТО войнство каза на Исус: Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Исус направи това.