Jeremia 7 | Библия, ревизирано издание

Йеремия пророкува в храма за отхвърлянето на Израил

1 Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА: 2 Застани в портата на дома ГОСПОДЕН и възгласи там това слово, като кажеш: Слушайте словото ГОСПОДНЕ, всички юдеи, които влизате през тези порти, за да се преклоните пред ГОСПОДА. 3 Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Поправете пътищата си и делата си и Аз ще ви утвърдя на това място. 4 Не уповавайте на лъжливи думи, за да казвате: Храмът ГОСПОДЕН, храмът ГОСПОДЕН, храмът ГОСПОДЕН е това. 5 Защото ако наистина поправите пътищата си и делата си, ако съдите съвършено право между човека и ближния му, 6 ако не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата и не проливате невинна кръв на това място, нито следвате чужди богове за ваша вреда, 7 тогава ще ви направя да живеете на това място, в земята, която дадох на бащите ви отвека и довека. 8 Ето, вие уповавате на лъжливи думи, от които няма да се ползвате. 9 Като крадете, убивате, прелюбодействате и се кълнете лъжливо, и кадите на Ваал, и следвате други богове, които не сте познавали, 10 идвате ли после да стоите пред Мене в този дом, който се нарича с Моето име, и да казвате: Отървахме се, за да вършите всички тези мерзости? 11 Този дом, който се нарича с Моето име, вертеп за разбойници ли стана във вашите очи? Ето, Аз сам видях това, казва ГОСПОД. 12 Но идете сега на мястото Ми, което беше в Сило, където в началото настаних името Си, и вижте какво му сторих поради злодеянието на народа Си Израил. 13 И сега, понеже извършихте всички тези дела, казва ГОСПОД, и Аз ви говорих, като ставах рано и говорих, а вие не послушахте, и ви виках, но не отговорихте; 14 затова ще направя на дома, който се нарича с Моето име, на който вие уповавате, и на мястото, което дадох на вас и на бащите ви, както направих на Сило. 15 И ще ви отхвърля от лицето Си, както отхвърлих всичките ви братя, цялото Ефремово потомство. 16 Затова ти недей се моли за този народ и не възнасяй вик или молба за тях, нито ходатайствай пред Мене; защото няма да те послушам. 17 Не виждаш ли какво вършат те в Юдейските градове и по йерусалимските улици? – 18 Децата събират дърва и бащите кладат огъня, а жените месят тестото, за да направят пити на небесната царица и да направят възлияния на други богове, за да Ме разгневят. 19 Но Мене ли разгневяват? – казва ГОСПОД. – Дали не разгневяват себе си за посрамване на своите лица? 20 Затова така казва Господ ЙЕХОВА: Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място, върху човек и животно, върху полските дървета и земния плод; и ще пламне, и няма да угасне. 21 Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Прибавете всеизгарянията си към жертвите си и яжте месото и от тях. 22 Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди за всеизгаряния и жертви в деня, когато ги изведох от Египетската земя; 23 а това им заповядах: Слушайте гласа Ми и Аз ще ви бъда Бог, и вие ще Ми бъдете народ! И ходете по всички пътища, които ви заповядвам, за да благоденствате. 24 Те обаче не послушаха, нито преклониха ухото си, а ходиха според намеренията и упоритостта на своето нечестиво сърце и отидоха назад, а не напред. 25 От деня, когато бащите ви излязоха от Египетската земя, до днес пращах всичките Си слуги, пророците, при вас, като ставах рано всеки ден и ги пращах; 26 те обаче не Ме послушаха, нито преклониха ухото си, а закоравиха врата си; постъпиха по-зле от бащите си. 27 Затова говори им всички тези думи, но те няма да те послушат; също извикай към тях, но те няма да ти отговорят. 28 Тогава им кажи: Този е народът, който не слуша гласа на ГОСПОДА, своя Бог, нито приема наставления; честността изчезна и се изгуби от устата им. 29 Острижи косата си, дъще йерусалимска, и я хвърли, и плачи със силен глас по голите височини; защото ГОСПОД отхвърли и изостави поколението, на което се разгневи. 30 Защото юдеите сториха това, което беше зло пред Мене, казва ГОСПОД; поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име, и го оскверниха. 31 И издигнаха високите места на Тофет, който е в долината на Еномовия син, за да горят синовете и дъщерите си в огън – нещо, което не съм заповядал, нито Ми е идвало на ум*. 32 Затова, ето, идат дни, казва ГОСПОД, когато няма да се нарича вече Тофет, нито долина на Еномовия син, а долина на клането; защото ще погребват в Тофет, понеже няма да остане място другаде; 33 и труповете на този народ ще бъдат храна за небесните птици и земните зверове и няма да има кой да ги плаши. 34 Тогава ще направя да престане в Юдейските градове и по йерусалимските улици гласът на радостта и веселието, гласът на младоженеца и невястата; защото земята ще запустее.