Jeremia 48 | Библия, ревизирано издание

Пророчество за Моав

1 За Моав. Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Горко на Нево! Защото бе опустошен; Кириатаим се посрами, защото беше превзет; Мисгав се посрами, защото беше съкрушен. 2 Моав няма вече да се хвали; в Есевон измислиха зло против него, като казаха: Елате! Да го изтребим, за да не е народ. Също и ти, Мадмене, ще запустееш; мечът ще те преследва. 3 Глас на писък от Оронаим, ограбване и страшно разрушение! 4 Моав беше разрушен; малките му деца изпищяха. 5 Защото в нагорнището на Луит ще се издига плач върху плач, понеже в надолнището на Оронаим чуха плачевния писък на жертвите на разрушение. 6 Бягайте, отървете живота си и бъдете като изтравничето в пустинята. 7 Защото понеже си уповавал на делата и съкровищата си, сам ти също ще бъдеш хванат; и Хамос ще отиде в плен заедно със свещениците и първенците си. 8 И разорителят ще дойде във всеки град; нито един град няма да се избави; още и долината ще бъде опустошена и полето ще се разори, както каза ГОСПОД. 9 Дайте крила на Моав, за да литне и да избяга; защото градовете му ще запустеят и няма да има кой да живее в тях. 10 Проклет да бъде онзи, който върши делото ГОСПОДНЕ небрежно; и проклет онзи, който въздържа меча си от кръв. 11 Моав е бил на спокойствие от младините си и е почивал като вино на дрождите си; не е бил претакан от съд в съд, нито е ходил в плен; затова вкусът му си е останал в него и духът му не се е променил. 12 Затова, ето, идат дни, казва ГОСПОД, когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят; и ще изпразнят съдовете му и разкъсат меховете му. 13 И Моав ще се посрами за Хамос, както се посрами Израилевият дом за Ветил, на който уповаваха. 14 Как казвате: Ние сме силни мъже – мъже, храбри за война? 15 Моав беше разорен, градовете му изгоряха и отбраните му младежи слязоха да бъдат заклани, казва Царят, Чието име е ГОСПОД на Силите. 16 Погибелта на Моав скоро ще дойде и злото му иде много бързо. 17 Всички, които сте около него, го оплаквайте; и всички, които знаете името му, кажете: Как се счупи якият скиптър, славната тояга! 18 Дъще, която живееш в Девон, слез от славата си и седни в безводно място; защото разорителят на Моав излезе против теб и ще съсипе крепостите ти. 19 Жителко на Ароир, застани при пътя и съгледай; попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала, като кажеш: Какво стана? 20 Моав се посрами, защото е разрушен. Заридай и викни; известете в Арнон, че Моав беше запустен. 21 Присъда сполетя полската земя, Олон, Яса и Мифаат, 22 Девон, Нево и Вет-девлатаим, 23 Киритаим, Вет-гамул и Вет-меон, 24 Кариот Восора и всички градове на Моавската земя, далечни и близки. 25 Рогът на Моав се строши и мишцата му бе смазана, казва ГОСПОД. 26 Опийте го, защото се надигна против ГОСПОДА; Моав ще се валя в бълвоча си, също и той ще бъде за присмех. 27 Защото Израил не стана ли за присмех пред тебе? Намери ли се той между крадци, така че колкото пъти говориш за него, движиш рамената си презрително? 28 Моавски жители, напуснете градовете, заселете се в канарата и бъдете като гълъбица, която се загнездява по страните на входа на пещерата. 29 Чухме за гордостта на Моав (той е много горд), за високоумието, високомерието, надутостта му и надменността на сърцето му. 30 Аз зная, че неговият гняв е празен, казва ГОСПОД; самохвалствата му не са извършили нищо. 31 Затова ще ридая за Моав. Да! Ще извикам за целия Моав; ще заридаят за мъжете на Кир-арес. 32 О, лоза на Севма, ще плача за тебе повече, отколкото плака Язир; твоите клончета преминаха морето, стигнаха до морето на Язир; грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти. 33 Веселието и радостта бяха отнети от плодоносното поле и от Моавската земя; и спрях виното от линовете, за да няма вече кой да тъпче грозде с възклицание; възклицание няма да се чуе. 34 Поради вопъла на Есевон, който стигна до Елеала и до Яса, те нададоха глас от Сигор до Оронаим, до Еглат-шелишия; защото и водите на Нимрим пресъхнаха. 35 При това, казва ГОСПОД, ще премахна от Моав онзи, който принася всеизгаряне по високите места, и онзи, който кади на боговете си. 36 Затова сърцето ми звучи за Моав като свирка и сърцето ми звучи като свирка за мъжете на Кир-арес; защото изобилието, което доби, изчезна. 37 Защото всяка глава е плешива и всяка брада – обръсната; по всички ръце има нарязвания и на кръста – вретище. 38 По всички покриви на къщите на Моав и по улиците му има плач навред; защото строших Моав като непотребен съд, казва ГОСПОД. 39 Как се строши! – вайкат се те; как Моав посрамен обърна гръб! Така Моав ще стане за присмех и за ужас на всички, които са около него. 40 Защото така казва ГОСПОД: Ето, неприятелят ще налети като орел и ще разпростре крилата си над Моав. 41 Градовете бяха превзети, крепостите – завладени с изненада, и сърцата на силните моавци ще бъдат в онзи ден като сърцето на жена в родилни болки. 42 И Моав ще бъде изтребен така, че да не е вече народ, защото се надигна против ГОСПОДА. 43 Страх, яма и примка те налетяха, жителю моавски, казва ГОСПОД. 44 Който избегне от страха, ще падне в ямата, а който излезе от ямата, ще се хване в примката; защото ще докарам върху него – да!, върху Моав – годината на наказанието им, казва ГОСПОД. 45 Онези, които бягаха, застанаха изнемощели под сянката на Есевон; обаче огън излезе от Есевон и пламък – отсред Сион, който погълна моавския край и темето на шумните борци. 46 Горко ти, Моаве; Хамосовият народ загина; защото синовете ти бяха хванати като пленници, както и дъщерите ти. 47 Но при все това Аз ще върна моавските пленници в следващите дни, казва ГОСПОД. Дотук присъдата на Моав.