Jeremia 10 | Библия, ревизирано издание

За идолопоклонството и истинското богопочитание

1 Слушайте словото, което ГОСПОД говори на вас, доме Израелев! 2 Така казва ГОСПОД: Не учете пътя на народите и не се плашете от небесните знамения поради това, че народите се плашат от тях. 3 Защото обичаите на племената са суетни; понеже само дърво е това, което секат от гората – нещо, издялано от дърводелски ръце с брадва; 4 украсяват го със сребро и злато, закрепват го с гвоздеи и чукове, за да не се клати; 5 те стоят прави като плашило в бостан, но не говорят; трябва да се носят, защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат някакво зло, нито им е възможно да докарат някакво добро. 6 Няма подобен на Тебе, ГОСПОДИ! Велик си и велико е името Ти в сила. 7 Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, понеже между всички мъдри на народите и във всичко, което мъдростта им владее, няма подобен на Тебе. 8 Но всички онези са безумни и глупави; суетно е учението им; то е само дърво. 9 Сребро, изковано на плочи, се донася от Тарсис и злато – от Офир*, изделие на художник и на златарски ръце – синьо и мораво за облеклото им, всецяло изработка на изкусни хора. 10 Но ГОСПОД е истинският Бог, живият Бог и вечният Цар; от Неговия гняв земята се тресе и народите не могат да устоят пред негодуванието Му. 11 (Така ще им кажете: Онези богове, които не са направили небето и земята – да! – те ще изчезнат от земята и изпод това небе.) 12 Той направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небето с разума Си. 13 Когато издава гласа Си, водите на небето шумят, и Той издига пари от краищата на земята; прави светкавици за дъжда и изважда вятър от съкровищата Си. 14 Всеки човек е твърде несмислен, за да знае; всеки златар се посрамва от кумира си, защото лятото от него е лъжа, в което няма дихание. 15 Суета са те, дело на заблуда; във времето на наказанието им те ще загинат. 16 Онзи, Който е делът на Яков, не е като тях, защото Той е Създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; ГОСПОД на Силите е името Му. 17 Събери от земята стоката си, ти, която живееш в крепостта. 18 Защото така казва ГОСПОД: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тази страна и ще ги утесня, за да почувстват злото. 19 Горко ми поради болката ми! Раната ми е люта; но аз казах: Наистина тази болка ми се пада и трябва да я търпя. 20 Шатърът ми се развали и всичките ми въжета се скъсаха; синовете ми излязоха от мен и ги няма; няма вече кой да разпъне шатъра ми и да окачи завесите ми. 21 Понеже овчарите обезумяха и не потърсиха ГОСПОДА, затова не са успявали и всичките им стада са разпръснати. 22 Слушай! Шум! Ето, иде и голям глъч от северната страна, за да превърне Юдейските градове в пустиня, жилище на чакали. 23 ГОСПОДИ, познавам, че пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си. 24 ГОСПОДИ, наказвай ме, но с мярка, не в гнева Си, да не би да ме довършиш. 25 Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, и върху родовете, които не призовават Твоето име; защото те изпоядоха Яков, дори го погълнаха и го довършиха, и опустошиха жилището му.