1Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта – повече от деня на раждането.2По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.3По-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.4Сърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие.5По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните;6защото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.7Наистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето.8За предпочитане е свършването на работата, отколкото започването и; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.9Не бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните.10Да не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.11Мъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;12защото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.13Разгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?14Във време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.15Всичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си.16Не ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш?17Не ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си?18Добре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете*.19Мъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града.20Наистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.21И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне;22защото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.23Всичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.24Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?25Аз отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.26И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете и – окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея.27Виж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината28(и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова*жени не намерих.29Ето, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.