1Има зло, което видях под слънцето, и то е тежко върху хората:2човек, на когото Бог дава богатство, имот и почест, така че душата му не се лишава от нищо, което би пожелал, на когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях, а чужденецът ги яде. Това е суета и лоша болест.3Ако човек роди сто сина и живее много години, така че броят на годините му да стане много, а душата му да не се насити с блага и още той не приема прилично погребение – казвам, че пометнатото е по-щастливо от него;4защото то е дошло в нищожество и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина;5при това то не е видяло слънцето и не е познало нищо. По-добре е на него, отколкото на онзи.6Дори два пъти по хиляда години ако би живял някой и не види добро, не отиват ли те всички на едно място?7Целият труд на човека е за устата му; душата обаче не се насища.8Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има бедният, който умее как да се държи пред живите?9По-добре е да гледаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятъра.10Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; и е известно, че онзи, чието име е Човек*, не може да се състезава с по-силния от него.11Понеже има много неща, които умножават суетата, то каква полза за човека?12Защото кой знае кое е добро за човека в живота, във всички дни на суетния му живот, който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека какво ще бъде след него под слънцето?
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.