Prediger 3 | Библия, ревизирано издание

Prediger 3 | Библия, ревизирано издание

Определеният от Бога порядък на живота

1 Има време за всяко нещо и срок – за всяка работа под небето: 2 време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото; 3 време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене; 4 време за плач и време за смях; време за тъга и време за радост; 5 време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщането; 6 време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за хвърляне; 7 време за раздиране и време за шиене; време за мълчание и време за говорене; 8 време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир. 9 Каква полза за онзи, който работи, от онова, в което се труди той? 10 Видях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него. 11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог. 12 Познах, че няма друго, по-добро за тях, освен да се весели всеки и да благоденства през живота си; 13 и още всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на целия си труд. Това е дар от Бога. 14 Познах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно; не е възможно да се прибави към него, нито да се отнеме от него; и Бог е направил това, за да се боят хората от Него. 15 Каквото съществува, е станало вече; и каквото и да стане, е станало вече; и Бог ще извика отново онова, което е минало. 16 Видях още под слънцето мястото на съда, а там – беззаконието, и мястото на правдата, а там – неправдата.

Изводи за живота

17 Казах си: Бог ще съди праведния и нечестивия; защото има време в Него за всяко нещо и за всяко дело. 18 Казах в сърцето си относно човешките синове, че това е, за да ги опита Бог и за да видят те, че в себе си са като животни. 19 Защото каквото постига човешките синове, постига и животните: една участ имат; както умира единият, така умира и другото. Да! Един дух имат всичките; и човек не превъзхожда в нищо животното, защото всичко е суета. 20 Всички отиват на едно място; всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта. 21 Кой знае, че духът на човешките синове възлиза горе и че духът на животното слиза долу, на земята? 22 И така, видях, че за човека няма по-добро, освен да се радва в делата си; защото това е делът му; понеже кой ще го върне назад, за да види онова, което ще бъде след него?