Hesekiel 8 | Библия, ревизирано издание

Идолопоклонство в Йерусалим

1 А в шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, докато седях в къщата си и Юдейските старейшини седяха пред мене, ръката на Господа ЙЕХОВА се спусна там върху мене. 2 Погледнах и видях – подобие, наглед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал. 3 Той простря подобие на ръка и ме хвана за косата; и Духът ме издигна между земята и небето и ме пренесе чрез Божии видения в Йерусалим, до входа на северната порта на вътрешния двор, където беше поставен възбудителят на ревността – идол, който предизвиква ревнуване. 4 Славата на Израилевия Бог беше там, както във видението, което видях в полето. 5 Тогава Той ми каза: Сине човешки, повдигни сега очите си към север. И така, погледнах към север и, ето, на север от вратата, която води за жертвеника, при входа стоеше този идол – възбудител на ревност. 6 Той ми каза: Сине човешки, виждаш ли какво правят тези? – Големите мерзости, които Израилевият дом върши тук, за да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още големи мерзости. 7 И така, заведе ме до вратата на двора; и като погледнах, ето, една дупка в стената. 8 Тогава ми каза: Сине човешки, копай сега в стената. И като копах в стената, открих вход. 9 Той ми каза: Влез и виж нечестивите мерзости, които тези вършат тук. 10 И така, влязох и погледнах: и, ето, всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всички идоли на Израилевия дом, изобразени на стената открай докрай. 11 Пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом, сред които беше Яазания, Сафановият син – всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак тамян се издигаше. 12 Тогава ми каза: Сине човешки, видя ли какво правят в тъмнината старейшините на Израилевия дом, всички в скришните си стаи за изображения! Защото си казват: ГОСПОД не ни вижда; ГОСПОД е напуснал земята. 13 Каза ми още: Ще видиш още големи мерзости, които вършат. 14 Тогава ме заведе до входа на северната порта на ГОСПОДНИЯ дом; и, ето, там седяха жени и оплакваха Тамуз*. 15 Тогава ми каза: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още и по-големи мерзости от тези. 16 После ме въведе във вътрешния двор на ГОСПОДНИЯ дом; и, ето, във входа на ГОСПОДНИЯ храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към ГОСПОДНИЯ храм и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток. 17 Тогава ми каза: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом, че вършат мерзости, каквито тези вършат тук? Защото, като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми; и, ето, слагат клончето до ноздрите си. 18 Затова и Аз ще действам с ярост; окото Ми няма да ги пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам.