1А в деветата година, десетия месец, на десетия ден от месеца, ГОСПОДНЕТО слово пак дойде към мен и каза:2Сине човешки, запиши си името на този ден, на същия този ден; защото в същия този ден вавилонският цар се доближи до Йерусалим.3И произнеси притча към бунтовния дом, като им кажеш: Така казва Господ ЙЕХОВА: Сложи котела, сложи, налей също вода в него.4Събери в него късовете за варене, всеки добър къс, бедро и рамо; напълни го с отбрани кости.5Вземи отбраните от стадото, натрупай и кости под него; направи го да ври добре и костите в него да се сварят.6Защото така казва Господ ЙЕХОВА: Горко на кръвопролитния град, на котела, чиято ръжда е на него и чиято ръжда не се е очистила от него! Извади от него късовете му, без да се хвърли жребий за тях.7Защото кръвта му е сред него; тя я изложи на гол камък; не я изля на земята, за да се покрие с пръст.8Аз изложих на гол камък кръвта, която изля, за да не се покрие, за да направя да избухне ярост, за да извърши въздаяние.9Затова така казва Господ ЙЕХОВА: Горко на кръвопролитния град! Защото и Аз ще направя по-голяма огнена грамада.10Натрупай дървата, сгорещете огъня, свари добре месото, сгъсти варивото и нека костите изгорят.11Тогава сложи котела празен на въглищата, за да се нажежи медта му и да изгори, и да се стопи в него нечистотата му, за да се изгори ръждата му.12Уморил се е от трудовете си, но пак многото му ръжда не се очиства от него; ръждата му даже в огъня не се очиства.13Понеже Аз те чистех, а ти не се очисти, затова поради гнусния ти разврат няма вече да се очистиш от нечистотата си, докато не уталожа върху теб яростта Си.14Аз, ГОСПОД, го изговорих; това ще се сбъдне и ще го извърша; няма да отстъпя, няма да пощадя и няма да се разкая; според постъпките ти и според делата ти ще те съдя, казва Господ ЙЕХОВА.15При това ГОСПОДНЕТО слово дойде към мен и каза:16Сине човешки, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти.17Въздишай, но не на глас, да не жалееш за мъртви; завий превръзката на главата си и обуй обувките на краката си; да не покриеш устните си, нито да ядеш хляба на жалеещите хора.18И така, говорих на народа сутринта, а вечерта жена ми умря; и сутринта направих, както ми беше заповядано.19Тогава народът ми каза: Няма ли да ни обясниш какво значи за нас това, което правиш?20Тогава им отвърнах: ГОСПОДНЕТО слово дойде към мен и каза:21Говори на Израилевия дом: Така казва Господ ЙЕХОВА: Ето, ще оскверня светилището Си, силата ви, с която се гордеете, желаното за очите ви и това, за което душите ви милеят; и синовете и дъщерите ви, които сте оставили, ще паднат от меч.22И вие ще направите, както направих аз; няма да покриете устните си и няма да ядете хляб на жалеещи хора;23превръзките на главите ви ще бъдат на главите ви и обувките – на краката ви; няма да жалеете, нито да плачете, а ще се стопите в беззаконията си и ще охкате един към друг.24Така Йезекиил ще ви бъде знамение; всичко, което направи той, ще направите и вие; когато настане това, тогава ще познаете, че Аз съм Господ ЙЕХОВА.25А колкото до тебе, сине човешки, в онзи ден, когато им отнема силата и славата, на която се радват, желанието на очите и милите на душите им, синовете и дъщерите им –26в онзи ден няма ли да дойде при теб онзи, който избягва, за да извести това в ушите ти?27В онзи ден устата ти ще се отворят към онзи, който избягва, ще говориш и няма да бъдеш вече ням; така ще им бъдеш знамение; и те ще познаят, че Аз съм ГОСПОД.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.