Hebräer 9 | Библия, ревизирано издание

Старозаветните жертвоприношения

1 А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище. 2 Защото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се казва святото място; 3 а зад втората завеса беше онази част от скинията, която се казваше пресвятото място, 4 където бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета; 5 и над него бяха херувимите на Божията слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно. 6 И когато тези неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението; 7 а във втората веднъж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на народа, извършени в незнание. 8 С това Святият Дух показваше, че пътят за светилището не е бил открит, докато е стояла още външната скиния, 9 която е образ на сегашното време, съгласно което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника съвършено чист, що се отнася до неговата съвест, 10 понеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания – наредби, установени, докато дойде времето на един по-добър ред.

Съвършената жертва на Исус Христос

11 А понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, т. е. не от настоящото творение, 12 веднъж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, а със собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление. 13 Защото ако кръвта от козли и телета и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото, 14 то колко повече кръвта на Христос, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог! 15 По тази причина Той е посредник на един нов завет, така че призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет. 16 Защото където има завещание, за изпълнението му трябва да се докаже и смъртта на завещателя. 17 Защото завещанието влиза в сила, само където се е случила смърт, понеже никога няма сила, докато е жив завещателят. 18 Затова дори и първият завет не беше утвърден без кръв. 19 Защото след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и на козлите с вода, червена вълна и исоп и поръси както самата книга, така и целия народ, и казваше: 20 „Това е кръвта, пролята при завета, който Бог е заповядал спрямо вас.“ 21 При това той по същия начин поръси с кръвта и скинията, и всички служебни съдове. 22 И почти мога да кажа, че по закона всичко се очиства с кръв; и без проливане на кръв няма прощение. 23 И така, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тези жертви, а самите небесни неща – с жертви, по-добри от тях. 24 Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, образ на истинското, но в самите небеса, за да се яви вече пред Божието лице за нас; 25 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв 26 (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света), а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва. 27 И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд, 28 така и Христос, като беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват.