Hebräer 6 | Библия, ревизирано издание

1 Поради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, 2 учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. 3 И това ще направим, ако Бог позволи. 4 Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух, 5 и са вкусили от доброто Божие слово и от силите на бъдещия век, 6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват. 7 Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога; 8 но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще бъде прокълната и сетнината и е да се изгори. 9 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за по-добро нещо, което води към спасението. 10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите. 11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай; 12 да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещанията.

Божието обещание е надеждно

13 Защото когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, като каза: 14 „Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“ 15 И така, Авраам, като прояви търпение докрай, получи обещаното. 16 Защото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях, 17 така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва, 18 така че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; 19 която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата; 20 където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.