Hebräer 5 | Библия, ревизирано издание

1 Защото всеки първосвещеник, който е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците, 2 такъв първосвещеник, който може да състрадава с невежите и заблудилите се, защото и сам той е обиколен с немощ; 3 и затова е длъжен да принася жертва за греховете както за народа, така и за себе си. 4 А както никой не взема на себе си тази почит, освен когато бъде призван от Бога, както беше Аарон, 5 така и Христос не присвои за Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Онзи, който Му е казал: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“; 6 както и на друго място казва: „Ти си свещеник довека според чина Мелхиседеков.“ 7 По време на земния Си живот Исус със силен вик и сълзи отправи молитви и молби към Бога, Който можеше да го спаси от смърт, и като бе послушан поради благоговението Си, 8 макар и да е Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, 9 и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни, 10 наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин.

Наставления за постоянство в Христовото учение

11 Върху това имаме да кажем много неща и трудни за поясняване, защото сте станали лениви* в слушане. 12 Понеже, макар според изтеклото време вие досега трябваше и учители да станете, пак имате нужда да ви учи някой кои са първите начала на Божиите слова и стигнахте дотам, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна. 13 Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е невръстен; 14 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.