Hebräer 10 | Библия, ревизирано издание

Превъзходството на Христовата жертва

1 Защото законът, като съдържа в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота онези, които пристъпват да жертват. 2 В противен случай те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, веднъж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове. 3 Но с тези жертви всяка година става напомняне за греховете. 4 Защото не е възможно кръв от телета и козли да отмахне грехове. 5 Затова Христос, като влиза в света, казва: „Жертва и принос не си поискал, но си Ми приготвил тяло; 6 всеизгаряния и приноси за грях не са Ти угодни. 7 Тогава казах: Ето, дойдох (в свитъка на книгата е писано за Мене) да изпълня Твоята воля, о, Боже.“ 8 Като казва първо: „Жертви и приноси, и всеизгаряния, и приноси за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ (които впрочем се принасят според закона), 9 после казва: „Ето, дойдох да изпълня волята Ти.“ Това означава: Той отмахва първото, за да постанови второто. 10 С тази воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги. 11 И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове; 12 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога 13 и оттогава насам чака, докато се положат враговете Му за Негово подножие. 14 Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават. 15 А и Святият Дух ни свидетелства за това; защото след като е казал: 16 „Ето завета, който ще сключа с тях след онези дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“, прибавя: 17 „И греховете им, и беззаконията им няма да помня вече.“ 18 А където има прощение за тези неща, там вече няма принос за грях.

Новият път на вярата

19 И така, братя, като имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището 20 през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, т. е. плътта Си, 21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом, 22 нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест*, и с тяло, измито в чиста вода; 23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който е обещал това; 24 и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела, 25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

Опасност от отстъпничество

26 Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, 27 а едно страшно очакване на съд и на едно огнено негодуване, което ще погълне противниците. 28 Ако някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели, 29 тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е сметнал за просто нещо пролятата при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? 30 Защото познаваме Този, Който е казал: „На Мене принадлежи възмездието, Аз ще отплатя“, и пак: „Господ ще съди народа Си.“ 31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

Наставления за постоянство и търпение

32 Припомняйте си още за първите дни, когато, след като бяхте просветени, претърпяхте голяма борба от страдания, 33 кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тези, които страдаха така. 34 Защото вие не само страдахте с онези, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот. 35 И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда. 36 Защото ви е нужно търпение, така че, като извършите Божията воля, да получите обещаното. 37 „Защото още много малко време, и ще дойде Този, Който има да дойде, и няма да се забави. 38 А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“ 39 Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.