Apostelgeschichte 8 | Библия, ревизирано издание

Преследването на църквата в Йерусалим

1 А Савел одобряваше убиването му. И в същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Йерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските околии. 2 И някои благочестиви човеци погребаха Стефан и ридаха за него твърде много. 3 А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и извличаше мъже и жени, и ги пращаше в тъмница.

Филип в Самария

4 А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието. 5 Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос. 6 И множествата единодушно внимаваха в това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше. 7 Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, обладани от тях; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени, 8 така че настана голяма радост в онзи град.

Симон магьосника

9 А имаше отпреди това в града един човек на име Симон, който, като представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и смайваше населението на Самария. 10 Той привличаше вниманието на всички, от малък до голям, и хората казваха: Този е така наречената велика Божия сила. 11 И внимаваха в неговите думи, понеже доста време ги беше учудвал с магиите си. 12 Но когато повярваха на Филип, който благовестваше Божието царство и името на Исус Христос, кръщаваха се мъже и жени. 13 И самият Симон повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип и се удивляваше, като гледаше, че стават знамения и велики дела. 14 А апостолите, които бяха в Йерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петър и Йоан, 15 които, като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Святия Дух; 16 защото Той не беше слязъл още на нито един от тях; а само бяха кръстени в името на Исус Христос. 17 Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Святия Дух. 18 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Святият Дух, предложи им пари, като казваше: 19 Дайте и на мене тази сила, така че на когото положа ръце, да приема Святия Дух. 20 А Петър му каза: Парите ти да погинат заедно с тебе, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари. 21 Ти нямаш нито участие, нито дял в тази работа, защото сърцето ти не е право пред Бога. 22 Затова покай се от това твое нечестие и моли се на Господа дано ти се прости този помисъл на сърцето ти; 23 понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда. 24 А Симон отговори: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова, което казахте. 25 А те, след като засвидетелстваха и разгласяваха Господнето учение, се върнаха в Йерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села.

Филип и етиопецът

26 А ангел от Господа говор на Филип: Стани, тръгни на юг, по пътя, който слиза от Йерусалим през пустинята за Газа. 27 И той стана и отиде. И, ето, човек от Етиопия, евнух, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото съкровище и беше дошъл в Йерусалим да се поклони, 28 на връщане седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая. 29 А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница. 30 И Филип се завтече и го чу, като четеше книгата на пророк Исая, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш? 31 А той отговори: Как да разбера, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне при него. 32 А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Като овца бе заведен на клане; и както агне пред стригача си не издава глас, така не отвори устата Си. 33 В унижение Той бе лишен от правосъдие, а Неговия род – кой ще опише? Защото животът Му се отнема от земята.“ 34 И евнухът заговори и каза на Филип: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът – за себе си или за някой друг? 35 А Филип отвори уста и като започна от това писание, благовести му Исус. 36 И като вървяха по пътя, стигнаха до вода; и евнухът каза: Ето, вода; какво ми пречи да се кръстя? 37 И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той отговори: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син. 38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата – Филип и евнухът, влязоха във водата; и той го кръсти. 39 А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип; и евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си. 40 А Филип се озова в Азот; и като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна в Цезарея.