Apostelgeschichte 7 | Библия, ревизирано издание

Защитната реч на Стефан

1 Тогава първосвещеникът каза: Вярно ли е това? 2 А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза: 3 „Излез от отечеството си и изсред рода си и иди в земята, която ще ти покажа.“ 4 Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете. 5 И не му даде наследство нито педя земя, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, когато той още нямаше дете. 6 И Бог му говор, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години. 7 Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място. 8 И му даде в завет обрязването; и така от Авраам се роди Исаак и го обряза в осмия ден; от Исак се роди Яков, а от Яков – дванадесетте патриарси. 9 А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет; обаче Бог беше с него 10 и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар – Фараон, който го постави управител над Египет и над целия си дом. 11 И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана. 12 А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първо бащите ни; 13 и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на Фараон. 14 Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души. 15 И така, Яков слезе в Египет, където умря, той и бащите ни; 16 и ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил с пари в сребро от синовете на Емор. 17 А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал с клетва на Авраам, народът беше нараснал и се беше умножил в Египет, 18 докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф. 19 Той постъпваше коварно против нашия род и дотолкова притесняваше бащите ни, че да хвърлят децата си, за да не остават живи. 20 В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете и когото храниха три месеца в бащиния му дом. 21 И когато го подхвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син. 22 И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело. 23 А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израилтяните. 24 И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина, 25 като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха. 26 На следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг? 27 А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас? 28 И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина? 29 Поради тази дума Моисей побегна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина. 30 И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел от Господа в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на един горящ бодлив храст. 31 А Моисей, като видя гледката, се почуди; но когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа: 32 „Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов.“ И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне. 33 И Господ му каза: „Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. 34 Видях страданието на народа Ми, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“ 35 Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител. 36 Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червено море и в пустинята през тези четиридесет години. 37 Този е същият Моисей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк, както издигна и мене.“ 38 Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас; 39 когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет, 40 като казаха на Аарон: „Направ ни богове, които да ходят пред нас, защото този Моисей, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.“ 41 И през онези дни те си направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселиха с това, което техните ръце бяха направили. 42 Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: „Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?“ 43 Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте; затова ще ви преселя оттатък Вавилон. 44 Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Онзи, Който каза на Моисей да я направи по образеца, който бе видял; 45 която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исус Навин във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид, 46 който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог. 47 А Соломон Му построи дом. 48 Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът: 49 „Небето Ми е престол. А земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мене – казва Господ, – или какво е мястото за Моя покой? 50 Не направи ли Моята ръка всичко това?“ 51 Твърдоглави и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие. 52 Кого от пророците не гониха бащите ви? А при това и избиха онези, които предизвестиха за идването на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, 53 вие, които приехте закона чрез ангелско служение и не го опазихте.

Убиването на Стефан с камъни

54 А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби към него. 55 А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога; 56 и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога. 57 Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и като един се нахвърлиха върху него. 58 И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни по него. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел. 59 И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: Господи Исусе, приеми духа ми. 60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях. И като каза това, заспа.