1След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор на име Тертил, които подадоха до управителя жалба против Павел.2И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в този наш народ,3то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и навсякъде посрещаме това.4Но за да не те отегчаваме повече, моля те за снизхождение и да ни изслушаш накратко;5понеже намерихме, че този човек е заразител и размирник между всички юдеи по света, още и водач на назарейската ерес;6който се опита и храма да оскверни; но ние го хванахме и поискахме да го съдим по нашия закон;7но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилие го изтръгна от ръцете ни и заповяда на обвинителите му да дойдат при теб.8А ти, като сам го разпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.9И юдеите потвърдиха, като казаха, че това е вярно.
Павел се защитава пред управителя Феликс
10А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,11защото можеш да научиш, че преди не повече от дванадесет дни отидох на поклонение в Йерусалим.12И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града да се препирам с никого или да размирявам народа.13И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.14Но това изповядвам пред тебе, че според учението*, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам във всичко, което е по закона и е писано в пророците,15и се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.16Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците.17А след като изминаха много години, дойдох да донеса на народа си милостини и приноси.18А когато ги принасях, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;19но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мен.20Или тези сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред Синедриона,21освен ако е само в този вик, който нададох, като стоях между тях: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.22А Феликс, като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви.23И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават известна свобода и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.
Павел пред Феликс и Друзила
24След няколко дни Феликс дойде с жена си Друзила, която беше юдейка, и прати да повикат Павел, от когото слуша за вярата в Христос Исус.25И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за идващия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.26Между това той се надяваше, че ще получи пари от Павел, затова и по-честичко го викаше и приказваше с него.27Но като изминаха две години, Феликс бе заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.