Daniel 8 | Библия, ревизирано издание

Видение за овена и козела и тълкуванието на ангел Гавриил

1 В третата година от царуването на цар Валтасар ми се яви видение на мене, Даниил, след онова, което беше ми се явило преди това. 2 Видях във видението (а когато видях, бях в палата Суса, който е в областта Елам; и когато видях във видението, бях при потока Улай), 3 и така, повдигнах очите си и видях, че пред реката стоеше един овен, който имаше два рога; роговете бяха високи, но единият по-висок от другия; и по-високият беше израсъл по-късно. 4 Видях, че овенът бодеше към запад, към север и към юг; и никой звяр не можеше да устои пред него и нямаше кой да избави от силата му; той постъпваше по волята си и се носеше горделиво. 5 А като размишлявах, ето, козел идеше от запад по лицето на целия свят, без да се допира до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си. 6 Той дойде до овена, който видях да стои пред потока и имаше два рога, и се завтече срещу него с устремната си сила. 7 И видях, че се приближи към овена и се разсвирепи против него, и като удари овена, счупи двата му рога; и нямаше сила в овена да устои пред него; а козелът го хвърли на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от силата му. 8 Затова козелът се възвеличи много; а когато заякна, големият му рог се счупи и на мястото му излязоха четири изпъкнали рога към четирите небесни ветрища. 9 И от единия от тях излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната земя. 10 Той се възвеличи дори до небесната войска и хвърли на земята част от множеството и от звездите, и ги стъпка. 11 Да! Възвеличи се дори до началника на множеството и отне от него вечната жертва; и мястото на светилището му бе съсипано. 12 И множеството беше предадено на него заедно с вечната жертва поради престъплението им; и той тръшна на земята истината, направи по волята си и успя. 13 Тогава чух един светия да говори; и друг светия каза на този, който говореше: Докога се простира видението за вечната жертва и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани? 14 Той ми каза: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти. 15 Когато аз, Даниил, видях видението, поисках да го разбера. И, ето, пред мене застана нещо като човешки образ; 16 и чух човешки глас, който извика изсред бреговете на Улай: Гаврииле, направи този човек да разбере видението. 17 И така, той се приближи до мястото, където стоях; и когато дойде, аз се уплаших и паднах на лицето си; а той ми каза: Разбери, сине човешки; защото видението се отнася до последните времена. 18 И като ми говореше, аз паднах в несвяст с лицето си на земята; но той се допря до мен и ме изправи. 19 След това каза: Ето, аз ще те науча какво има да се случи в последните гневни времена; защото видението се отнася до определеното последно време. 20 Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и Персия. 21 Буйният козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар. 22 А това, че той се строшил и излезли четири вместо него, значи, че четирима царе ще се издигнат от този народ, но не със сила като неговата. 23 И в следващите времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавство. 24 Неговата мощ ще бъде голяма, но не със своята сила; и ще погубва по чудодеен начин, ще успява и върши по волята си, и ще покорява силния и свят народ. 25 Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан не с ръка. 26 А казаното видение за денонощията е вярно; все пак обаче запечатай видението, защото се отнася до далечни дни. 27 Тогава аз, Даниил, примрях и боледувах няколко дни; после станах и вършех царските работи. А се чудех за видението, защото никой не го разбираше.