Daniel 4 | Библия, ревизирано издание

Втори съд на Навуходоносор за дървото – тълкуване и сбъдване

1 Цар Навуходоносор – към всички племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мир да ви се умножи! 2 Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог. 3 Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно и Неговото владичество е из род в род. 4 Аз, Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си, 5 видях сън, който ме уплаши; и размишленията ми на леглото ми и виденията в главата ми ме смутиха. 6 Затова издадох указ да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци, за да ми явят значението на съня. 7 Тогава влязоха влъхвите, вражалците, халдейците и астролозите и аз разказах съня си пред тях; но не можаха да ми разкрият значението му. 8 А най-накрая пред мене дойде Даниил, чието име беше Валтасасар, по името на моя бог, и в когото е духът на святите богове; и аз разказах съня пред него, като казах: 9 Валтасасаре, началнико на влъхвите, понеже узнах, че духът на святите богове е в теб и никаква тайна не е трудна за теб, обясни ми виденията на съня, който видях, и ми разкрий значението му. 10 Ето какви бяха виденията в главата ми и на леглото ми: Гледах и, ето, дърво сред света, чиято височина беше голяма. 11 Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето и то се виждаше до краищата на целия свят. 12 Листата му бяха хубави, плодът му изобилен и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни и на клоните му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар. 13 Видях във виденията в главата си на леглото си и, ето, един свят страж слезе от небето 14 и извика със силен глас така: Отсечете дървото и изсечете клоните му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека животните бягат изпод него и птиците – от клоните му; 15 обаче оставете в земята пъна с корените му сред полската трева, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри с небесната роса и участта му нека бъде с животните в тревата на земята; 16 нека се измени човешкото му сърце и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена. 17 Тази присъда е по заповед от стражите и делото на думата на святите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на хората, дава го на когото иска и поставя над него най-нищожния измежду хората. 18 Този сън видях аз, цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, разкрий значението му; защото нито един от мъдреците на царството ми не може да ми разкрие значението; а ти можеш, защото духът на святите богове е в тебе. 19 Тогава Даниил, чието име беше Валтасасар, остана смаян за малко и размишленията му го смущаваха. Царят проговори: Валтасасаре, да не те смущава сънят или значението му? Валтасасар отговори: ГОСПОДАРЮ мой, сънят нека бъде върху онези, които те мразят, и това, което означава – върху неприятелите ти! 20 Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето и което се виждало от целия свят, 21 чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори достатъчна храна за всички, под което живеели полските животни и по клоните на което се подслонявали небесните птици, 22 това дърво си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето и владичеството ти – до края на света. 23 А това, че царят е видял един свят страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри от небесната роса, и нека участта му бъде с полските животни, докато така минат над него седем времена, 24 ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което ще постигне господаря ми, царя, е 25 да бъдеш изгонен измежду хората, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, докато познаеш, че Всевишният владее в царството на хората и го дава на когото иска. 26 А това, че се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ще остане твое, щом признаеш, че небесата владеят. 27 Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да напуснеш греховете си чрез вършене на правда и беззаконията си – чрез правене благодеяния на бедните, дано се продължи благоденствието ти*. 28 Всичко това постигна цар Навуходоносор. 29 В края на дванадесет месеца, като ходеше из царския палат във Вавилон, 30 царят проговори: Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за силата на величието си! 31 Думата беше още в устата на царя и глас дойде от небесата, който каза: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от теб; 32 и ще бъдеш изгонен измежду хората, между полските животни ще бъде жилището ти и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе, докато признаеш, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска. 33 В същия час това се изпълни над Навуходоносор; той беше изгонен измежду хората, ядеше трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато космите му пораснаха като пера на орли и ноктите му – като на птици. 34 А в края на тези дни аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна, като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее довека, понеже владичеството Му е вечно и царството Му е из род в род; 35 пред Него всички земни жители се смятат за нищо; по волята Си Той действа между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Какво правиш Ти? 36 И в същото време, когато разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието и предишният ми вид; защото съветниците и големците ми ме търсиха, закрепих се над царството си и ми бе прибавено превъзходно величие. 37 Сега аз, Навуходоносор, хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко, което върши, е с вярност и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири онези, които ходят горделиво.