Daniel 10 | Библия, ревизирано издание

Ангел укрепва пророка при река Тигър

1 В третата година на персийския цар Кир едно нещо се откри на Даниил, който бе наречен Валтасасар; това нещо беше истинно и означаваше големи бедствия, и той разбра и проумя видението. 2 (В онова време аз, Даниил, жалеех цели три седмици; 3 вкусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми и нито веднъж не се помазах, докато не се навършиха цели три седмици.) 4 На двадесет и четвъртия ден от първия месец, докато бях при брега на голямата река, която е Тигър, 5 като повдигнах очите си, видях един човек, облечен в ленени дрехи, чийто кръст беше опасан с чисто уфазко злато. 6 Тялото му беше като хрисолит, лицето му – като изгледа на светкавица, очите му – като огнени светила, мишците и краката му бяха наглед като лъскава мед и гласът на думите му – като глас на многоброен народ. 7 Само аз, Даниил, видях видението; а мъжете, които бяха с мене, не го видяха; но ги нападна голям трепет и те побегнаха да се скрият. 8 И така, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мене, защото енергията ми се обърна в (тлеене) и останах безсилен. 9 Чух, обаче, гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му, аз паднах на лицето си в несвяст, с лицето си към земята. 10 И, ето, до мене се допря ръка, която ме сложи разклатен на коленете ми и на дланите на ръцете ми. 11 И ми каза: Данииле, мъжо възлюбен, разбери думите, които ти говоря, и стой прав, защото при тебе съм изпратен сега. И когато ми изговори тези думи, аз се изправих разтреперан. 12 Тогава ми каза: Не бой се, Данииле; защото от първия ден, откакто ти приклони сърцето си да разбираш и да смириш себе си пред своя Бог, думите ти бяха послушани и аз дойдох поради думите ти. 13 Обаче князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дни; но, ето, Михаил, един от първите князе, дойде да ми помогне; и така, аз останах непотребен вече там, при персийските царе, 14 и сега дойдох да ти помогна да разбереш какво предстои да стане с народа ти в последните дни; защото видението се отнася до далечни дни. 15 И като ми говореше тези думи, насочих лицето си към земята и останах ням. 16 В този момент един, подобен на човешки син, се допря до устните ми. Тогава отворих устата си и говорих, като казах на онзи, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението болките ми се върнаха и не остана сила в мене. 17 Защото как може слугата на този мой господар да говори с този мой господар? Понеже веднага не остана никаква сила в мен, а и дъх не ми остана. 18 Тогава пак се допря до мене нещо като човешки образ и ме подкрепи. 19 И каза: Не бой се, мъжо възлюбен; мир на тебе! Крепи се! Да! Крепи се! И като ми говореше, аз се подкрепих и казах: Нека говори господарят ми, защото си ме подкрепил. 20 Тогава той каза: Знаеш ли защо съм дошъл при теб? А сега ще се върна да воювам против княза на Персия; и когато изляза, князът на Гърция ще дойде. 21 Все пак, обаче, ще ти известя значението на това, което е написано в едно истинско писание, при все че няма кой да ми помага против тези князе, освен вашия княз Михаил.