5.Mose 9 | Библия, ревизирано издание

Неподчинението на Израил

1 Слушай, Израилю; днес ти преминаваш Йордан, за да влезеш и да завладееш племена, по-големи и по-силни от тебе, градове големи и със стени до небето, 2 народ едър и висок, енакимите, които познаваш и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред енакимите? 3 И така, знай днес, че Йехова, твоят Бог, е, Който върви пред тебе; като огън поглъщащ Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе; така ще ги изгониш и скоро ще ги погубиш, според както ГОСПОД ти каза. 4 А след като ГОСПОД, твоят Бог, ги изгони пред тебе, да не говориш в сърцето си: Поради моята правда ме въведе ГОСПОД да завладея тази земя; защото поради нечестието на тези племена ГОСПОД ги изгонва пред тебе. 5 Не поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце влизаш, за да завладееш земята им; а поради нечестието на тези племена ГОСПОД, твоят Бог, ги изгонва от пред теб и за да утвърди думата, за която ГОСПОД се е клел на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков. 6 И така, знай, че ГОСПОД, твоят Бог, не ти дава да притежаваш тази добра земя поради твоята правда; защото сте твърдоглав народ. 7 Помни и да не забравяш колко си раздразнявал ГОСПОДА, твоя Бог, в пустинята; от деня, когато излязохте от Египетската земя, докато стигнахте на това място, вие сте били непокорни на ГОСПОДА. 8 А на Хорив раздразнихте ГОСПОДА; и ГОСПОД, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби. 9 Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който ГОСПОД сключи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дни и четиридесет нощи, без да ям хляб или да пия вода. 10 И ГОСПОД ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които ГОСПОД ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте там, бяха написани на тях. 11 (В края на четиридесетте дни и четиридесетте нощи ГОСПОД ми даде двете каменни плочи, плочите на завета.) 12 А ГОСПОД ми каза: Стани, слез бързо оттук; защото твоят народ, който ти изведе от Египет, се отвърна от Мене, скоро се отклони от пътя, който му заповядах; направи си излят идол. 13 ГОСПОД още ми говори: Видях този народ и, ето, той е твърдоглав народ; 14 остави Ме, за да го изтребя и да излича името му под небето, а от тебе ще направя народ, по-силен и по-голям от тях. 15 И така, като се обърнах, слязох от планината; а планината гореше в огън и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце. 16 Погледнах и видях, че бяхте съгрешили против ГОСПОДА, вашия Бог, бяхте си направили излято теле, бяхте се отклонили скоро от пътя, който ГОСПОД ви беше заповядал. 17 Тогава взех двете плочи и ги хвърлих с двете си ръце, и ги строших пред вас*. 18 После паднах ничком пред ГОСПОДА, както първия път, четиридесет дни и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради греха, с който съгрешихте и извършихте зло пред ГОСПОДА, и Го раздразнихте. 19 Защото се уплаших от гнева и яростта, с които ГОСПОД беше решил да ви унищожи. Но и този път ГОСПОД ме послуша. 20 ГОСПОД много се разгневи и на Аарон, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарон. 21 Тогава взех плода на греха ви* – телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих, докато стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината. 22 Също в Тавера, в Маса и в Киврот-атаава разгневихте ГОСПОДА. 23 После, когато ГОСПОД ви изпрати от Кадис-варни и каза: Вървете напред и завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на ГОСПОДА, вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му. 24 От първия ден, откакто ви познавам, вие сте били непокорни на ГОСПОДА. 25 И така, паднах ничком пред ГОСПОДА през онези четиридесет дни и четиридесет нощи, през които се покланях; защото ГОСПОД възнамеряваше да ви изтреби. 26 Молех се на ГОСПОДА: Господи ЙЕХОВА, не унищожавай народа Си и наследството, което си изкупил с величието Си и което си извел от Египет победоносно. 27 Спомни си за служителите Си Авраам, Исаак и Яков; не дръж сметка за упоритостта на този народ, нито за нечестието му, нито за греха му, 28 да не би жителите на земята, от която си ни извел, да кажат: Понеже ГОСПОД не можа да ги въведе в земята, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе да ги погуби в пустинята. 29 А пък те са Твой народ и Твое наследство, което си извел с голямата Си сила и с издигнатата Си мишца.