1.Mose 8 | Библия, ревизирано издание

1 Тогава Бог си спомни за Ной и за всичко живо, и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега; и Бог направи вятър да мине по земята и водите престанаха. 2 Изворите на бездната и небесните отвори също се затвориха и дъждът от небето спря. 3 Малко по малко водите се оттеглиха от земята и след сто и петдесет дни водите започнаха да намаляват. 4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. 5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха. 6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил; 7 и изпрати гарван, който, като излезе, прелиташе насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха. 8 Тогава Ной изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята. 9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за краката си, се върна при него в ковчега, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той протегна ръка и го взе, и го внесе при себе си в ковчега. 10 А като изчака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. 11 И надвечер гълъбът се върна при него и, ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата по земята е спаднала. 12 След това той почака още седем дни и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него. 13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец водата пресъхна на земята; и Ной, като вдигна покрива на ковчега, погледна и ето, повърхността на земята беше изсъхнала. 14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.

Излизане от ковчега

15 Тогава Бог говори на Ной: 16 Излез от ковчега ти, жена ти, синовете ти и жените им с теб. 17 Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, която е с тебе – птици, добитък и всички животни, които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята. 18 Ной излезе и с него синовете му, жена му и снахите му; 19 излязоха от ковчега и всички животни, всички птици, всичко, което се движи по земята, според родовете си. 20 И Ной издигна жертвеник на ГОСПОДА; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица и ги принесе за всеизгаряния на жертвеника; 21 и ГОСПОД помириса сладко благоухание. И ГОСПОД каза: Няма да проклинам вече земята заради човека, защото намеренията му са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както направих. 22 Докато съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да изчезнат.