1.Mose 43 | Библия, ревизирано издание

Отиване в Египет с Вениамин

1 А гладът се увеличаваше в страната. 2 И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им каза: Идете пак, купете ни малко храна. 3 А Юда му отговори: Човекът строго ни предупреди: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас. 4 Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна; 5 но ако не го изпратиш, няма да слезем, защото човекът ни каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас. 6 А Израил запита: Защо ми сторихте това зло и казахте на човека, че имате и друг брат? 7 А те отвърнаха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тези негови думи. Откъде да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брат си. 8 Тогава Юда каза на баща си Израил: Изпрати детето с мен и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем – и ние, ти и децата ни. 9 Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе завинаги. 10 Понеже ако не бяхме се бавили, без друго досега бихме се върнали втори път. 11 Тогава баща им Израил каза: Ако е така, това направете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове* на нашата земя – малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми – и ги занесете подарък на човека. 12 Вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари върнете с ръцете си: може да е станало грешка. 13 Вземете и брат си и станете, и идете при човека. 14 А Бог Всемогъщий да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е казано да остана без деца, нека остана без деца. 15 Тогава братята, като взеха този подарък, взеха двойно повече пари със себе си и Вениамин; и станаха и слязоха в Египет, и се представиха на Йосиф. 16 А Йосиф, като видя Вениамин с тях, каза на домакина си: Заведи тези хора в дома ми и заколи, каквото трябва, и приготви; защото те ще обядват с мене на пладне. 17 И човекът направи, каквото поръча Йосиф, и той въведе хората в Йосифовия дом. 18 А те се уплашиха затова, че ги поведоха в Йосифовия дом, и казаха: Заради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни. 19 Затова те се приближиха към Йосифовия домакин и му говориха при вратата на дома, като казаха: 20 Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна; 21 а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, всичките ни пари; затова ги донесохме обратно в ръцете си. 22 Донесохме и други пари със себе си, за да купим храна; не знаем кой сложи парите ни в чувалите ни. 23 А той отвърна: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеон. 24 И домакинът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият краката; даде и храна за ослите им. 25 А те приготвиха подаръка за Йосиф, преди да дойде на обяд; защото чуха, че там щели да ядат хляб. 26 И когато Йосиф дойде у дома, поднесоха му вкъщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята. 27 И след като ги разпита за здравето им, той каза: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още? 28 А те отговориха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха. 29 Като погледна, Йосиф видя едноутробния си брат Вениамин и попита: Този ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И каза: Бог да бъде милостив към тебе, сине мой. 30 И Йосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там. 31 После уми лицето си и излезе, и въздържайки се, каза: Сложете хляб. 32 Тогава сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните. 33 И насядаха пред него, първородният според първородството му и най-младият според младостта му; и хората се чудеха помежду си. 34 Йосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да е било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.