1.Mose 41 | Библия, ревизирано издание

Йосиф разтълкува съня на фараона

1 Като изминаха две години, фараонът сънува, че стоеше при Нил*. 2 И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха от реката и пасяха в тръстиката. 3 А след тях от реката излизаха други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг. 4 И грозните, мършавите крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се пробуди. 5 А като заспа, сънува втори път; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло. 6 А след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър. 7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А когато фараонът се събуди, разбра, че е било сън. 8 На сутринта духът му беше смутен; и така, той изпрати да му повикат всички влъхви и всички мъдреци в Египет и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона. 9 Тогава началникът на виночерпците говори на фараона: Днес се сещам, че съм виновен. 10 Фараонът беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите. 11 И сънувахме двамата сънища в една и съща нощ; и всеки сън имаше отделно тълкуване. 12 А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас според съновидението му даде значението. 13 И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси. 14 Тогава фараонът заповяда да повикат Йосиф и бързо го изведоха от тъмницата; той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона. 15 И фараонът каза на Йосиф: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш. 16 А Йосиф отговори на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор с мир. 17 Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на Нил. 18 И, ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката. 19 А след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя. 20 И мършавите, грозните крави изядоха първите седем тлъсти крави; 21 но пак, като ги изядоха, не се познаваше, че са ги изяли; а изгледът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се пробудих. 22 После видях в съня си; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло. 23 А след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър; 24 тънките класове погълнаха седемте добри класове. Разказах съня на влъхвите, но нямаше кой да ми го изтълкува. 25 Тогава Йосиф каза на фараона: фараоновият сън е един; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи. 26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един. 27 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад. 28 Това е, което казах на фараона; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи. 29 Ето, идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя. 30 А след тях ще дойдат седем години на глад; цялото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. 31 Няма да се познае плодородието на земята поради онзи глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък. 32 А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши. 33 И така, нека фараонът потърси умен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя. 34 Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от реколтата на Египетската земя. 35 Нека съберат цялата храна на тези добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят. 36 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

Йосиф – управител на Египет

37 Това нещо беше угодно на фараона и на всичките му служители. 38 И фараонът каза на служителите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Божия Дух? 39 Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти. 40 Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе. 41 Фараонът каза още на Йосиф: Виж, поставям те над цялата Египетска земя. 42 Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на Йосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и му окачи златно огърлие на шията. 43 После нареди да го возят на втората колесница и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя. 44 При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм владетел*, но без тебе никой няма да вдигне ръка или крак по цялата Египетска земя. 45 И фараонът нарече Йосиф Цафнат-панеах* и му даде за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това Йосиф излезе на обиколка в Египетската земя.

Изпълнение на фараоновия сън

46 Йосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар фараон; и като се отдалечи от лицето на фараона, Йосиф обиколи цялата Египетска земя. 47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно. 48 Йосиф събра цялата храна от тези седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и складира храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви. 49 Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери; защото беше без мяра. 50 А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. 51 Йосиф наименува първородния Манасия*, защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом. 52 А втория наименува Ефрем*, защото си казваше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми. 53 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя, 54 настъпиха седемте години на глад, според както Йосиф беше казал; и настана глад по всички околни страни, а по цялата Египетска земя имаше хляб. 55 Защото, когато цялата Египетска земя огладня и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всички египтяни: Идете при Йосиф и каквото ви каже, направете. 56 (А гладът беше по цялата страна.) И така, Йосиф отвори всички житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя. 57 И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата страна.