1А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Яков, излезе да види дъщерите на онази земя.2А Сихем, син на евееца Емор, местният владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.3И душата му се привърза към Якововата дъщеря Дина; той обикна момата и и говори по сърцето и.4Сихем говори и на баща си Емор: Вземи ми тази мома за жена.5А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина, но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.6Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Яков, за да говори с него.7А като чуха за станалото, Якововите синове дойдоха от полето; и тези мъже се наскърбиха и много се разгневиха затова, че той извършил безчестие на Израил, като изнасилил Якововата дъщеря – нещо, което не трябваше да стане.8И така, Емор разговаряше с тях, като им казваше: Душата на сина ми Сихем се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.9И се сродете с нас; давайте на нас вашите дъщери и вземайте за вас нашите дъщери.10Живейте с нас и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея, и придобивайте владения в нея.11Също и Сихем каза на баща и и на братята и: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете, ще дам.12Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми кажете; само ми дайте момата за жена.13А Якововите синове отговориха на Сихем и на баща му Емор с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и им казаха:14Не можем да направим това, да дадем сестра си на необрязан човек, защото това би било укор за нас.15Само при това условие ще се съгласим с вас: ако вие станете като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,16тогава ще даваме нашите дъщери на вас и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.17Но ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.18И това, което казаха, допадна на Емор и на Еморовия син Сихем.19Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.20Тогава Емор и синът му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже:21Тези хора са миролюбиви към нас, затова нека живеят в земята и търгуват в нея, защото, вижте, земята е достатъчно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.22Тези хора се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ само с това условие, че всеки от мъжки пол между нас ще се обреже, както те се обрязват.23Добитъкът им, имотът им и всичките им животни няма ли да станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.24Тогава всички, които излизаха от портата на града му, послушаха Емор и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всички, които излизаха през портата на града му.25А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки меча си, нападнаха дръзко града и избиха всички от мъжки пол.26Убиха с острието на меча Емор и сина му Сихем; а Дина взеха от дома на Сихем и си излязоха.27Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.28Заграбиха овцете им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и цялото им богатство;29и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко, каквото имаше в къщите.30Но Яков каза на Симеон и Левий: Вие ме изложихте, понеже ме направихте да съм омразен* между жителите на тази земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мен и ще ме поразят, и ще загина аз и домът ми.31А те отговориха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни като с блудница?
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.