1Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.2И видя кладенец на полето и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.3И когато се събираха там всички стада, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха стадата; после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.4Тогава Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те отвърнаха: От Харан сме.5Той ги попита: Познавате ли Лаван, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме го.6И им каза: Здрав ли е? А те отговориха: Здрав е; и, ето, дъщеря му Рахил идва с овцете.7А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напоете овцете и идете да ги пасете.8А те казаха: Не можем, докато не се съберат всички стада и не отместят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овцете.9Докато още им говореше, дойде Рахил с бащините си овце, защото тя ги пасеше.10А Яков, като видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйчо си Лаван.11И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.12Яков каза на Рахил, че е племенник на баща и и че е син на Ревека; а тя се затича да извести на баща си.13А Лаван, като чу за своя племенник Яков, затича се да го посрещне; и го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко.14Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.
Женитбата на Яков в Харан с Лия и Рахил
15След това Лаван каза на Яков: Ти си ми като брат, затова ще ми работиш ли безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.16А Лаван имаше две дъщери; името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил;17на Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.18И Яков, понеже обикна Рахил, каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.19Лаван отговори: По-добре да я дам на теб, отколкото на друг мъж; живей при мен.20И така, Яков работи за Рахил седем години; но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни.21След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да заживея с нея.22И така, Лаван събра всички хора от това място и даде угощение.23А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе; и той влезе при нея.24И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.25Но на сутринта Яков разбра, че беше Лия. И каза на Лаван: Какво е това, което ми направи ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?26А Лаван отвърна: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.27Завърши сватбарската седмица с тази; и ще ти дам и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години.28И Яков направи така; завърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.29А Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.30И Яков заживя с Рахил и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лаван още седем години.
Потомството на Яков
31А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата и; а Рахил беше бездетна.32И така, Лия зачена и роди син, и го наименуваха Рувим*, защото си казваше: ГОСПОД погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.33И пак зачена и роди син; и каза: Понеже ГОСПОД чу, че не съм любима, затова ми даде и този син; и го наименува Симеон*.34Пак зачена и роди син; и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима сина; затова го наименува Левий*.35И пак зачена и роди син; и каза: Този път ще възхваля ГОСПОДА; затова го наименува Юда*. И престана да ражда.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.