1Когато Исаак остаря и очите му отслабнаха, и не можеше да вижда, повика по-големия си син Исав и му каза: Синко. А той му отговори: Ето ме.2Тогава Исаак каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра;3и така, вземи още сега оръжията си, колчана си и лъка си, излез на полето и ми улови дивеч,4и ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.5А Ревека чу, когато Исаак говореше на сина си Исав. И Исав отиде на полето да улови дивеч и да го донесе.6Тогава Ревека каза на сина си Яков: Виж, аз чух баща ти да говори на брат ти с тези думи:7Донеси ми дивеч и ми сготви вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред ГОСПОДА, преди да умра.8И така, сега, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми.9Иди още сега при стадото и ми донеси оттам две добри ярета, и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;10и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови, преди да умре.11Но Яков каза на майка си Ревека: Виж, брат ми Исав е космат, а аз съм с гладка кожа.12Може би ще ме попипа баща ми и аз ще се окажа пред него измамник, и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.13А майка му каза: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми и иди и ми ги донеси.14И така, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.15После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исав, които се намираха вкъщи при нея, и с тях облече по-младия си син Яков.16И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи.17Тогава даде в ръцете на сина си Яков вкусното ястие и хляба, който беше приготвила.18И така, той отиде при баща си и каза: Татко. А Исаак отговори: Ето ме; кой си ти, синко?19Яков каза на баща си: Аз съм първородният ти Исав; направих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от дивеча ми, за да ме благослови душата ти.20Но Исак попита на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той отвърна: Защото ГОСПОД, твоят Бог, ми даде добър успех.21Тогава Исаак каза на Яков: Моля, синко, приближи се, за да те попипам дали си същият ми син Исав, или не.22Яков се приближи към баща си Исаак; и той, като го попипа, каза: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови.23И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брат му Исав; и го благослови.24И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той отвърна: Аз.25Тогава Исаак каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И му принесе и яде; донесе му и вино и пи.
Благословението на Яков
26А баща му Исаак му каза: Приближи се сега и ме целуни, синко.27И той се приближи и го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му и го благослови, като каза: Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което е благословил ГОСПОД.28Бог да ти даде от росата на небето и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на вино.29Племена да ти слугуват и народи да ти се покланят. Бъди господар на братята си; и да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, и благословен всеки, който те благославя.30Щом като Исаак свърши да благославя Яков и Яков току-що беше се разделил с баща си Исаак, дойде брат му Исав от лова си.31Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му каза: Да стане баща ми и да яде от дивеча на сина си, за да ме благослови душата ти.32А баща му Исаак му каза: Кой си ти? И той отговори: Аз съм синът ти, първородният ти Исав.33Тогава Исаак се разтрепери твърде много и каза: А кой ще е онзи, който улови дивеч и ми принесе, и ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? – Да! И благословен ще бъде.34Когато Исав чу бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и каза на баща си: Благослови и мене, татко.35А Исаак отвърна: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.36Исав каза: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път ме измести. Отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И каза: Не си ли задържал за мене благословение?37А Исаак отговори на Исав: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги и го надарих с жито и вино; и така, какво да направя за тебе, синко?38И Исав отвърна на баща си: Само едно ли благословение имаш, татко? Благослови и мене, татко. И Исав плака с висок глас.39Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, наросявани от небето горе.40С меча си ще живееш, а на брат си ще слугуваш. Но когато въстанеш, ще строшиш ярема му от врата си.
Омразата на Исав към Яков
41И Исав мразеше Яков поради благословението, с което баща му го благослови; Исав си каза: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брат си Яков.42Предадоха на Ревека думите на по-стария и син Исав; затова тя прати да повикат по-младия и син Яков и му каза: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие.43И така, сега, синко, послушай думите ми: стани и бягай при брат ми Лаван в Харан,44и поживей при него известно време, докато премине яростта на брат ти,45докато премине от тебе гневът на брат ти и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?46И Ревека каза на Исаак: Омръзна ми животът поради хетските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетските дъщери, каквито са тези, от дъщерите на тази земя, защо живея?
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.