1.Mose 2 | Библия, ревизирано издание

1 Така бяха завършени небето и земята, и цялото им войнство. 2 И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше извършил. 3 И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил. 4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато ГОСПОД Бог създаде земя и небе. 5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева още не беше поникнала; защото ГОСПОД Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята; 6 а пара се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята. 7 И ГОСПОД Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

Адам и Ева в Едемската градина

8 И ГОСПОД Бог насади градина на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал. 9 ГОСПОД Бог направи да прораства от земята всяко дърво, което е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота сред градината и дървото на познаване на доброто и злото. 10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, откъдето се разклоняваше на четири главни реки. 11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, където има злато. 12 И златото на онази земя е добро; там има още ароматна смола и ониксов камък. 13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя. 14 Името на третата река е Тигър*; тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат. 15 И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. 16 ГОСПОД Бог заповяда на човека: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, 17 но да не ядеш от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. 18 И ГОСПОД Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. 19 И ГОСПОД Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги заведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име човекът назовеше всяко одушевено същество, това име му остана. 20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но не се намери помощник, подходящ за човека. 21 Тогава ГОСПОД Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. 22 И ГОСПОД Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. 23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена*, защото беше взета от Мъжа*. 24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът. 25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.