2.Samuel 12 | Библия, ревизирано издание

Изобличението на пророк Натан и покаянието на Давид

1 Тогава ГОСПОД прати Натан при Давид. И той, като дойде при него, му каза: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах.

2 Богатият имаше много овце и говеда,

3 а сиромахът нямаше нищо друго освен едно малко женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало заедно с него и децата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше и на скута му лежеше. То му беше като дъщеря.

4 И един пътник дойде при богатия. На него му досвидя да вземе от своите овце и от своите говеда да сготви за пътника, който беше дошъл при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви за човека, който беше дошъл при него.

5 Тогава гневът на Давид пламна силно против този човек и той каза на Натан: В името на живия ГОСПОД, човекът, който е направил това, заслужава смърт.

6 Той и ще плати за агнето четирикратно, понеже е сторил това дело и понеже не се е смилил.

7 Тогава Натан каза на Давид: Ти си този човек. Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израил и те избавих от Сауловата ръка.

8 Дадох ти дома на господаря ти, жените на господаря ти в скута ти, дадох ти Израилевия и Юдовия дом. Ако това беше малко, бих прибавил това и това.

9 Защо ти презря словото на ГОСПОДА и извърши зло пред очите Му? Ти порази с меч хета Урия и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците.

10 Сега няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря и взе жената на хета Урия, за да ти бъде жена.

11 Така казва ГОСПОД: Ето, от твоя дом ще повдигна против тебе злини. Ще взема жените ти пред очите ти, ще ги дам на ближния ти и той ще лежи с жените ти пред това слънце.

12 Защото ти си извършил това тайно, а Аз ще извърша това нещо пред целия Израил и пред слънцето.

13 Тогава Давид каза на Натан: Съгреших пред ГОСПОДА. А Натан отговори на Давид: И ГОСПОД отстрани греха ти; няма да умреш.

14 Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на ГОСПОДНИТЕ врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре.

15 И Натан си отиде у дома. А ГОСПОД порази детето, което Уриевата жена роди на Давид, и то се разболя.

16 И така, Давид се моли на Бога за детето. Давид пости, влезе и пренощува, легнал на земята.

17 И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го вдигнат от земята, но той отказа, нито вкуси хляб с тях.

18 На седмия ден детето умря. И слугите на Давид се бояха да му съобщят, че детето е умряло, защото си казваха: Докато детето беше още живо, му говорехме и той не слушаше думите ни. Колко ли ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!

19 Но Давид, като видя, че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че детето беше умряло. Затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те отговориха: Умря.

20 Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза. Като смени дрехите си, влезе в ГОСПОДНИЯ дом и се поклони. После отиде у дома си; и понеже поиска, сложиха пред него хляб и той яде.

21 А слугите му му казаха: Какво направи ти? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!

22 А той отвърна: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казвах: Кой знае, може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо?

23 Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.

Раждането на Соломон

24 След това Давид утеши жена си Витсавее, влезе при нея и лежа с нея. И тя роди син и го нарече Соломон. И ГОСПОД го възлюби

25 и прати вест чрез пророка Натан, и го нарече Едидия*, заради ГОСПОДА.

Победа над амонците

26 А Йоав воюва против Рава на амонците и превзе царския град.

27 И Йоав прати вестоносци до Давид да кажат: Воювах против Рава и дори превзех града на водите.

28 Сега събери останалия народ, разположи стана си против града и го завладей, да не би аз да завладея града и той да се нарече с моето име.

29 Затова Давид събра целия народ и отиде в Рава, би се против нея и я завладя.

30 Взеха от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант и беше украсена със скъпоценни камъни, и я положиха на главата на Давид. И той изнесе от града много плячка.

31 Изведе и народа, който живееше в града, и го подложи под триони, под железни дикани и под железни брадви, и го преведе през пещи за тухли. Така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с целия народ в Йерусалим.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен

1 И ГОСПОД изпрати Натан при Давид. И той дойде при него и му каза: В един град имаше двама души – единият богат, а другият беден.

2 Богатият имаше голямо множество овце и говеда.

3 А бедният нямаше нищо друго освен едно малко женско агне, което беше купил и хранеше, и то порасна заедно с него и децата му. От залъка му ядеше и от чашата му пиеше, и на пазвата му лежеше, и му беше като дъщеря.

4 И един пътник дойде при богатия, а на него му досвидя да вземе от своите овце и от своите говеда, за да сготви за пътника, който беше дошъл при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви за човека, който беше дошъл при него.

5 Тогава гневът на Давид пламна силно против човека и той каза на Натан: Жив е ГОСПОД – човекът, който е сторил това, заслужава смърт!

6 И ще плати за агнето четирикратно, понеже е направил това и не се е съжалил!

7 Тогава Натан каза на Давид: Ти си човекът! Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израил и те избавих от ръката на Саул,

8 дадох ти дома на господаря ти и жените на господаря ти в пазвата ти и ти дадох израилевия и юдовия дом. И ако това беше малко, бих ти прибавил още много!

9 Защо презря ти словото на ГОСПОДА, като стори зло пред Него? Ти уби с меч хетееца Урия и си взе за жена неговата жена, а него уби с меча на синовете на Амон.

10 Затова сега мечът няма да се оттегли от дома ти до века, понеже ти Ме презря и взе жената на хетееца Урия за своя жена.

11 Така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще повдигна зло против теб от дома ти и ще взема жените ти пред очите ти, и ще ги дам на ближния ти и той ще лежи с жените ти явно под лъчите на слънцето;

12 защото ти си извършил това тайно, но Аз ще го извърша пред целия Израил и пред слънцето*.

13 Тогава Давид каза на Натан: Съгреших против ГОСПОДА. А Натан каза на Давид: И ГОСПОД отмахна греха ти – няма да умреш.

14 Но понеже чрез това дело ти си дал повод на ГОСПОДНИТЕ врагове да хулят, синът, който ти се е родил, непременно ще умре.

15 И Натан си отиде у дома си. Тогава ГОСПОД порази детето, което жената на Урия беше родила на Давид, и то се разболя.

16 И Давид се моли на Бога за момчето и Давид пости, и влезе, и лежа цяла нощ на земята.

17 И старейшините на дома му станаха и отидоха при него, за да го вдигнат от земята, но той не искаше и не яде хляб с тях.

18 А на седмия ден детето умря. И слугите на Давид се страхуваха да му кажат, че детето е мъртво, защото си казваха: Ето, докато детето беше живо, ние му говорехме, а той не слушаше гласа ни. Как тогава да му кажем, че детето е мъртво? Може да направиили: да си направи нещо лошо!

19 А Давид видя, че слугите му си шепнеха, и Давид разбра, че детето беше мъртво. И Давид каза на слугите си: Умря ли детето? И те казаха: Умря.

20 Тогава Давид стана от земята, изми се, помаза се и смени дрехите си, и влезе в ГОСПОДНИЯ дом, и се поклони. После дойде в дома си и поиска да сложат пред него храна, и яде.

21 Тогава слугите му му казаха: Какво е това, което направи ти? Когато детето беше живо, ти пости и плака за него; а когато детето умря, ти стана и яде хляб!

22 А той каза: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казах: Кой знае, може ГОСПОД да бъде милостив към мен и детето да остане живо.

23 Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна обратно? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мен.

24 После Давид утеши жена си Витсавее и влезе при нея, и лежа с нея; и тя роди син и той го нарече Соломон*. А ГОСПОД го възлюби.

25 И прати слово чрез пророк Натан и го нарече Едидия*, заради ГОСПОДА.

26 А Йоав воюва против Рава на синовете на Амон и превзе царския град.

27 И Йоав изпрати пратеници до Давид да кажат: Воювах срещу Рава и превзех и града на водите.

28 Затова сега събери останалия народ и разположи стана си срещу града, и го превземи, за да не превзема аз града и той да се нарече на мен.

29 Тогава Давид събра целия народ и отиде в Рава, и воюва срещу нея, и я превзе.

30 И взе короната на техния цар от главата му – а теглото ѝ беше един талант злато, и по нея имаше скъпоценни камъни – и тя се положи на главата на Давид. И той изнесе от града много голяма плячка.

31 Изведе и народа, който беше в него, и ги постави да работят с триони, железни кирки и железни брадви, и ги направи роби на тухлените пещи*. И така направи на всичките градове на синовете на Амон. После Давид и целият народ се върнаха в Ерусалим.

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.