2.Chronik 6 | Библия, ревизирано издание Верен

2.Chronik 6 | Библия, ревизирано издание

Молитвата на Соломон

1 Тогава Соломон говори: ГОСПОД е казал, че ще обитава в мрак; 2 но аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно. 3 После царят обърна лицето си и благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза: 4 Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, Който извърши с ръцете Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давид: 5 От деня, когато изведох народа Си от Египетската земя, не избрах измежду всички Израилеви племена нито един град, където да се построи дом, за да се настани името Ми там, нито избрах мъж, за да бъде вожд на народа Ми Израил; 6 а избрах Йерусалим, за да се настани там името Ми, и избрах Давид, за да бъде над народа Ми Израил; 7 и в сърцето на баща ми Давид дойде да построи дом за името на ГОСПОДА, Израилевия Бог. 8 Но ГОСПОД каза на баща ми Давид: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти. 9 Ти обаче няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе от чреслата ти, той ще построи дом за името Ми. 10 И така, ГОСПОД изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давид и седнах на Израилевия престол, според както говори ГОСПОД, построих дома за името на ГОСПОДА, Израилевия Бог. 11 И там сложих ковчега, в който е заветът, който ГОСПОД сключи с израилтяните. 12 Тогава Соломон застана пред ГОСПОДНИЯ жертвеник, пред цялото Израилево общество и простря ръцете си. 13 (Защото Соломон беше направил медна платформа, която беше пет лакътя дълга, пет лакътя широка и пет лакътя висока, която беше положил сред двора, и като застана на нея, падна на коленете си пред цялото Израилево общество.) И така, той простря ръцете си към небето и каза: 14 ГОСПОДИ, Боже Израилев, няма на небето и на земята Бог, подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце; 15 Който си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещал; да! – това, което си говорил с устата Си, него си и свършил с ръката Си, както се вижда днес. 16 Сега, ГОСПОДИ, Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давид, баща ми, онова, което си му обещал, като си казал: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само синовете ти внимават в пътя си, за да ходят в закона Ми, както ти си ходил пред Мен. 17 И така, сега, ГОСПОДИ, Боже Израилев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си Давид. 18 Но Бог наистина ли ще обитава с човека на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; а колко по-малко този дом, който построих! 19 Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молбата му, ГОСПОДИ, Боже мой, така че да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли пред Тебе, 20 за да бъдат очите Ти денем и нощем отворени към този дом, към мястото, за което Ти си казал, че ще настаниш името Си там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място. 21 Слушай молбите на слугата Си и на народа Си Израил, когато се молят на това място; да! Слушай Ти от местообиталището Си от небето и като слушаш, бъди милостив. 22 Ако някой съгреши спрямо ближния си и му се наложи клетва, за да се закълне, и той дойде и се закълне пред жертвеника Ти в Твоя дом, 23 тогава Ти послушай от небето и подействай, извърши правосъдие за слугите Си и въздай на беззаконника, така че да възвърнеш делото му върху главата му, а оправдай праведния, като му отдадеш според правдата му. 24 Ако народът Ти Израил бъде разбит пред неприятеля по причина, че са съгрешили пред Теб, и се обърнат, и изповядат Твоето име, и принесат молитва, като се помолят пред Тебе в Твоя дом, 25 тогава Ти послушай от небето и прости греха на народа Си Израил, и ги върни в земята, която си дал на тях и на бащите им. 26 Когато се затвори небето и не вали дъжд по причина, че са съгрешили пред Теб, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се отвърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш, 27 тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израил, и им покажи добрия път, по който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на народа Си. 28 Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци и гъсеници, ако неприятелите им ги обсадят в градовете на земята им – ако се появи между тях каква да е язва или каква да е болест, 29 тогава всяка молитва, всяка молба, която би била принесена от когото и да било човек или от целия Ти народ Израил, когато всеки познае раната и болката си и простре ръцете си към Твоя дом, 30 Ти послушай от небето, от местообиталището Си и прости, и въздай на всеки според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му (защото Ти, само Ти познаваш сърцата на човешкия род), 31 за да се боят от Тебе, като ходят в Твоите пътища, през цялото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни. 32 А за чужденеца, който още не е от народа Ти Израил, но идва от далечна страна заради Твоето велико име и заради Твоята мощна ръка, и заради Твоята издигната мишца – когато дойдат и се помолят в Твоя дом, 33 тогава послушай от небето, от местообиталището Си, и подействай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всички племена на света и да се боят от Тебе, както народът Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име бе наречен този дом, който построих. 34 Ако народът Ти излезе на бой против неприятелите си, където би го пратил Ти, и Ти се помоли, като се обърне към този град, който Ти си избрал, и към дома, който построих на Твоето име, 35 тогава послушай от небето молитвата им и моленето им и защити правото им. 36 Ако съгрешат пред Тебе (защото няма човек, който да не греши) и Ти се разгневиш на тях и ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в земя, далечна или близка, 37 и дойдат на себе си в земята, където са отведени пленници, и се обърнат, и Ти се помолят в земята, където са пленени, и кажат: Съгрешихме, беззаконствахме, извършихме неправда, 38 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята, където са пленени, където са ги завели пленници, и се помолят, като се обърнат към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих на Твоето име, 39 тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си молитвата им и молбата им, защити правото им и прости на народа Си, който е съгрешил пред Тебе. 40 Сега, моля Ти се, Боже мой, нека бъдат отворени очите Ти и внимателни ушите Ти към молитвата, която се принася на това място. 41 И така, стани сега, ГОСПОДИ Боже, влез в покоя Си, Ти и ковчегът на Твоята сила; свещениците Ти, ГОСПОДИ Боже, да бъдат облечени със спасение и светиите Ти нека се веселят в блага. 42 ГОСПОДИ Боже, недей отблъсква лицето на помазаника Си; помни милостите, които Си показал към слугата Си Давид.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 Тогава Соломон каза: ГОСПОД е казал, че ще обитава в мрак. 2 Но аз Ти построих извисен дом, място, в което да обитаваш до века. 3 И царят обърна лицето си и благослови цялото израилево събрание, а цялото израилево събрание стоеше. 4 И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, израилевият Бог, който говори с устата Си на баща ми Давид* и го изпълни с ръката Си, като каза: 5 От деня, когато изведох народа Си от египетската земя, Аз не избрах град от всичките израилеви племена, където да се построи дом, за да бъде там Името Ми*, нито избрах мъж да бъде княз над народа Ми Израил. 6 Но сега избрах Ерусалим, за да бъде там Името Ми*, и избрах Давид, за да бъде над народа Ми Израил. 7 И на сърцето на баща ми Давид беше да построи дом за Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог. 8 Но ГОСПОД каза на баща ми Давид: Че ти беше на сърцето да построиш дом за Името Ми, направи добре, че това беше в сърцето ти. 9 Но няма ти да построиш дома, а синът ти, който ще излезе от семенниците ти, той ще построи дома за Името Ми. 10 И ГОСПОД изпълни думата си, която говори; и аз се издигнах на мястото на баща си Давид и седнах на израилевия престол, както ГОСПОД говори, и построих дома за Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог; 11 и сложих там ковчега, в който е заветът на ГОСПОДА, който Той направи с израилевите синове. 12 Тогава Соломон застана пред ГОСПОДНИЯ олтар пред цялото израилево събрание и разтвори ръцете си. 13 Защото Соломон беше направил бронзова платформа и я беше сложил сред двора; дължината ѝ беше пет лакътя, ширината ѝ – пет лакътя и височината ѝ – три лакътя. И той застана на нея и падна на коленете си пред цялото израилево събрание, и разтвори ръцете си към небето, и каза: 14 ГОСПОДИ, Боже Израилев, нито на небето, нито на земята има Бог като Теб, който пазиш завета и милостта за слугите Си, които ходят пред Теб с цялото си сърце, 15 който си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещалст. 4;! С устата Си си го говорил и с ръката Си си го изпълнил, както е днес. 16 Сега, ГОСПОДИ, Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давид, баща ми, каквото си му обещал, като си казал: Няма да ти липсва мъж пред Мен, който да седи на израилевия престол, ако само синовете ти внимават в пътя си, да ходят в закона Ми, както ти си ходил пред Мен. 17 И сега, ГОСПОДИ, Боже Израилев, нека се утвърди словото Ти, което си говорил на слугата Си Давид! 18 Наистина ли Бог ще обитава при човека на земята? Ето, небесата и небесата на небесата не могат да Те поберат – колко по-малко този дом, който аз построих! 19 Но обърни внимание на молитвата на слугата Си и на молбата му, ГОСПОДИ, Боже мой, за да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли пред Теб, 20 за да бъдат очите Ти отворени ден и нощ към този дом, към мястото, за което си казал, че ще поставиш Името Си там*, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти се моли към това място*! 21 И послушай молбата на слугата Си и на народа Си Израил, когато се молят към това място. Чуй от мястото, където обитаваш, от небето, чуй и прости! 22 Ако някой съгреши против ближния си и му наложат клетва и го накарат да се закълне, и клетвата дойде пред Твоя олтар в този дом, 23 тогава Ти чуй от небето и подействай, отсъди за слугите Си, като отплатиш на злия и докараш пътя му върху главата му, а оправдаеш праведния и му отдадеш според правдата му! 24 И когато Твоят народ Израил бъде разбит пред врага, защото са съгрешили против Теб; ако се обърнат и прославят Името Ти, и се помолят, и отправят молба към Теб в този дом, 25 тогава Ти чуй от небето и прости греха на Своя народ Израил, и ги върни в земята, която си дал на тях и на бащите им! 26 Когато небето се затвори и няма дъжд, понеже са съгрешили против Теб, и се помолят към това място и прославят Името Ти, и се обърнат от греха си, понеже ги смиряваш, 27 тогава Ти чуй в небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израил, като им покажеш добрия път, по който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал на народа Си за наследство! 28 Когато настане глад в земята, когато има мор, когато има главня и мана, когато има скакалци или гъсеници, когато враговете им ги обсадят в земята на градовете им – каквато и язва, каквато и болест да има – 29 каквато и молитва или молба да се принесе от някой човек и от целия Ти народ Израил, когато всеки познае раната си и болката си и простре ръцете си към този дом, 30 тогава Ти чуй от небето, от мястото, където обитаваш, и прости, и отдай на всекиго според всичките му пътища, като познаваш сърцето му – защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на човешките синове – 31 за да Ти се боят, като ходят в Твоите пътища, през всички дни, когато живеят в земята, която си дал на бащите ни! 32 Също и за чужденеца, който не е от народа Ти Израил, но идва от далечна страна заради Твоето велико Име и заради Твоята мощна ръка, и заради Твоята издигната мишца, когато дойдат и се помолят към този дом, 33 тогава Ти чуй от небето, от мястото, където обитаваш, и направи според всичко, за което чужденецът извика към Теб; за да познаят всичките народи на земята Името Ти и да Ти се боят както Твоят народ Израил, и да познаят, че с Твоето Име се нарича този дом, който построих! 34 Когато народът Ти излезе на бой срещу враговете си по пътя, по който го изпратиш, и Ти се помолят към този град, който Ти си избрал, и дома, който построих за Името Ти, 35 тогава Ти чуй от небето молитвата им и молбата им и защити правото им! 36 Когато съгрешат против Теб – защото няма човек, който да не греши – и Ти им се разгневиш, и ги предадеш на врага и онези, които ги пленяват, ги отведат пленени в далечна или близка земя, 37 и те вземат това присърце в земята, където са отведени в плен, и се обърнат и отправят молба към Теб в земята на пленничеството си и кажат: Съгрешихме, извършихме беззаконие, постъпихме безбожно! – 38 и се обърнат към Теб с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на пленничеството си, където са отведени в плен, и се помолят към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Името Ти, 39 тогава чуй от небето, от мястото, където обитаваш, молитвата им и молбите им и защити правото им, и прости на народа Си каквото са съгрешили против Теб! 40 И сега, Боже мой, моля Те, нека очите Ти бъдат отворени и ушите Ти внимателни към молитвата, която се принася на това мястост. 20;! 41 И сега, ГОСПОДИ Боже, стани и влез в покоя Си – Ти и ковчегът на Твоята сила! Нека свещениците Ти, ГОСПОДИ Боже, бъдат облечени със спасение, и светиите Ти нека се веселят в доброто! 42 ГОСПОДИ Боже, не отхвърляй лицето на помазаника Си! Помни милостите към слугата Си Давид!