2.Chronik 32 | Библия, ревизирано издание Верен

2.Chronik 32 | Библия, ревизирано издание

Божията победа над асирийците

1 След тези неща и това проявление на вярност асирийският цар Сенахирим дойде и влезе в Юдея, и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги превземе. 2 А Езекия, като видя, че Сенахирим дойде и че намерението му беше да воюва против Йерусалим, 3 се посъветва с първенците си и със силните си мъже да запълни водните извори, които бяха вън от града; и те му помогнаха. 4 И като се събра много народ, запълниха всички извори и потока, който течеше сред земята, защото казваха: Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода? 5 Езекия се ободри и съгради пак цялата стена, която беше съборена, направи кулите и по-високи, съгради и другата стена отвън и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове. 6 Царят постави военачалници над народа и като ги събра при себе си на площада, при градската порта, им говори насърчително: 7 Бъдете силни и храбри, не бойте се, нито се плашете от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него; защото с нас има Един по-велик, отколкото има с него. 8 С него са плътски мишци; с нас е ГОСПОД, нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни. И народът се успокои от думите на Юдейския цар Езекия. 9 След това асирийският цар Сенахирим прати слугите си в Йерусалим (а той и всичките му военачалници с него обсаждаха Лахис) до Юдейския цар Езекия и до цяла Юдея, които бяха в Йерусалим, да кажат: 10 Така казва асирийският цар Сенахирим: На какво се надявате и чакате в Йерусалим обсадата му? 11 Не ви ли мами Езекия и ще ви предаде на смърт от глад и жажда, като казва: ГОСПОД, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар? 12 Езекия не е ли същият, който махна Неговите високи места и Неговите жертвеници и заповяда на Юдея и Йерусалим: Само пред един жертвеник да се кланяте и върху него да кадите? 13 Не знаете ли какво сторих аз и бащите ми на всички племена на земите? Можаха ли боговете на народите на тези земи да избавят някак земята си от ръката ми? 14 Кой от всички богове на онези народи, които бащите ми изтребиха, е могъл да избави народа си от ръката ми, за да може вашият Бог да ви избави от ръката ми? 15 И така, сега да не ви мами Езекия и да не ви убеждава по този начин, и не му вярвайте; защото никой бог, на който и да било народ или царство, не е могъл да избави народа си от моята ръка и от ръката на бащите ми – че вашият Бог ли ще може да ви избави от ръката ми? 16 И слугите му говориха още повече против ГОСПОДА Бога и против слугата Му Езекия. 17 Той писа и писма да хули ГОСПОДА, Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на тези земи не избавиха своите народи от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави Своя народ от ръката ми. 18 Тогава извикаха на юдейски със силен глас към йерусалимския народ, който беше на стената, за да ги уплашат и да ги смутят, за да превземат града; 19 и говориха за йерусалимския Бог, както за боговете на племената на света, които са дело на човешки ръце. 20 Затова цар Езекия и пророк Исайя, Амосовият син, се помолиха и викаха към небето. 21 Тогава ГОСПОД прати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже и първенците, и военачалниците в стана на асирийския цар. Така той се върна с посрамено лице в земята си. И когато влезе в светилището на бога си, тези, които бяха излезли от чреслата му, го убиха там с меч. 22 Така ГОСПОД избави Езекия и йерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирим и от ръката на всички други и ги ръководеше на всяка страна. 23 Мнозина донесоха дарове на ГОСПОДА в Йерусалим и скъпоценности на Юдейския цар Езекия; така че оттогава нататък той се възвеличаваше пред всички народи.

Край на царуването на Езекия

24 В това време Езекия се разболя до смърт; и като се помоли на ГОСПОДА, Той му говори и му даде знамение. 25 Но Езекия не отдаде на ГОСПОДА според стореното му благодеяние, защото сърцето му се надигна; затова гняв падна върху него и Юдея и Йерусалим. 26 Обаче Езекия се смири поради надигането на сърцето си, той и йерусалимските жители, така че ГОСПОДНИЯТ гняв не дойде върху тях в Езекиевите дни. 27 И Езекия придоби много голямо богатство и слава; и направи съкровищници за сребро и злато, за скъпоценни камъни, за аромати, за щитове и за всякакви отбрани вещи, 28 също и житници за произведението на житото, на виното и на дървеното масло и обори за всякакви животни и огради за стада. 29 При това той си направи градове и придоби множество овце и говеда; защото Бог му даваше твърде много имот. 30 Същият този Езекия запълни и горния извор на водата на Гион и я отведе направо долу, на запад от Давидовия град. Така Езекия успя във всичките си дела. 31 Но относно посланиците, които вавилонските първенци пратиха до него да разпитат за знамението, станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко, което беше в сърцето му. 32 А останалите дела на Езекия и добрините му са записани във Видението на пророк Исайя, Амосовия син, и в Книгата на Юдейските и Израилевите царе. 33 И Езекия заспа с бащите си и го погребаха в най-видния от гробовете на Давидовите потомци; и цяла Юдея и йерусалимските жители му отдадоха почест при смъртта му. А вместо него се възцари синът му Манасия.

Bulgarian Protestant Bible (Revised) © Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Верен
1 След тези дела и тази вярност дойде асирийският цар Сенахирим. Той нахлу в Юда и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги покори за себе си. 2 И когато Езекия видя, че Сенахирим дойде с намерение да воюва против Ерусалим, 3 той се съветва с началниците си и силните си мъже да запуши водните извори, които бяха извън града. И те го подкрепиха. 4 И се събра много народ и запушиха всичките извори и потокаст. 30;, който тече сред земята, защото казаха: Защо, като дойдат асирийските царе, да намерят много вода? 5 И Езекия се насърчи и построи цялата стена, където беше съборена, направи кулите ѝ по-високи*, построи и другата стена отвън, и укрепи Мило на Давидовия град; направи и много копия и щитове. 6 И постави военачалници над народа, и като ги събра при себе си на площада при градската порта, им говори на сърцата им и каза: 7 Бъдете силни и храбри, не се бойте и не се плашете от асирийския цар и пред голямото множество, което е с него, защото с нас е Един по-велик отколкото с него. 8 С него е ръка от плът, а с нас е ГОСПОД, нашият Бог, за да ни помага и да воюва в боевете ни. И народът се довери на думите на юдовия цар Езекия. 9 След това асирийският цар Сенахирим изпрати слугите си в Ерусалим – а той беше пред Лахис и цялата му сила с него – до юдовия цар Езекия и до целия Юда, който беше в Ерусалим, да кажат: 10 Така казва асирийският цар Сенахирим: На какво се надявате, че стоите в обсада в Ерусалим? 11 Не ви ли мами Езекия, за да ви предаде на смърт от глад и жажда, като казва: ГОСПОД, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар? 12 Не е ли Езекия, който премахна Неговите високи места и Неговите жертвеници и заповяда на Юда и на Ерусалим, като каза: Само пред един олтар да се покланяте и върху него да кадите? 13 Не знаете ли какво направихме аз и бащите ми на всичките народи на страните? Можаха ли боговете на народите на страните да избавят някак страните си от ръката ми? 14 Кой от всичките богове на онези народи, които бащите ми изтребиха, можа да избави народа си от ръката ми, че да може вашият Бог да ви избави от ръката мист. 13;? 15 И сега, да не ви мами Езекия и да не ви подвежда по този начин! Не му вярвайте, защото никой бог на който и да било народ или царство не е могъл да избави народа си от ръката ми и от ръката на бащите ми – колко по-малко вашият Бог ще ви избави от ръката ми! 16 И слугите му говориха още повече против ГОСПОДА, Бога, и против слугата Му Езекия. 17 Той писа и писма да хвърля позор върху ГОСПОДА, Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на страните не избавиха народа си от ръката ми, така и Богът на Езекия няма да избави Своя народ от ръката ми. 18 И викаха със силен глас на юдейски на народа от Ерусалим, който беше на стената, за да го уплашат и да го смутят, за да превземат града. 19 И говориха за Бога на Ерусалим както за боговете на народите на земята, които са дело на човешки ръце. 20 Затова цар Езекия и пророк Исая, синът на Амос, се молиха и викаха към небето. 21 Тогава ГОСПОД изпрати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже и първенците, и началниците в стана на асирийския цар. Така той се върна в земята си с посрамено лице. И когато влезе в дома на бога си, тези, които бяха излезли от тялото му, го повалиха там с меч. 22 Така ГОСПОД избави Езекия и жителите на Ерусалим от ръката на асирийския цар Сенахирим и от ръката на всички други, и ги пазеше* отвсякъде. 23 И мнозина донесоха дарове на ГОСПОДА в Ерусалим и скъпоценности на юдовия цар Езекия. И оттогава нататък той се възвеличи пред всичките народи. 24 В това време Езекия се разболя до смърт и се помоли на ГОСПОДА, и Той му говори и му даде знамение. 25 Но Езекия не отдаде слава според благодеянието, което му беше сторено, защото сърцето му се надигна; и гняв беше върху него и Юда, и Ерусалим. 26 Но Езекия се смири за надигането на сърцето си, той и жителите на Ерусалим, и гневът на ГОСПОДА не дойде върху тях в дните на Езекия. 27 Езекия имаше много голямо богатство и слава и направи съкровищници за сребро и злато, и скъпоценни камъни, и за аромати, и за щитове, и за всякакви избрани вещи, 28 а също и житници за добива от жито, от вино и от маслинено масло, и обори за всякакъв добитък и стада в кошари. 29 Той си направи градове и придоби много стада от дребен добитък и говеда, защото Бог му даде много голям имот*. 30 Същият този Езекия запуши горния извор на водата на Гион*, и я отведе долу на запад към Давидовия град. И Езекия имаше успех във всичките си дела. 31 И в случая с посланиците, които вавилонските началници изпратиха до него да разпитат за чудото, което беше станало в страната, Бог го остави, за да го изпита, за да познае всичко, което беше в сърцето му. 32 А останалите дела на Езекия и добрините му, ето, записани са във видението на пророк Исая, сина на Амос, в Книгата на юдовите и израилевите царе. 33 И Езекия легна при бащите си и го погребаха в най-горния от гробовете на Давидовите синове. И целият Юда и жителите на Ерусалим му отдадоха почест при смъртта му. А вместо него се възцари синът му Манасия.