1Обаче това реших, заради себе си да не идвам при вас пак със скръб.2Защото ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен?3И това писах нарочно, да не би когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.4Защото с голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която храня особено към вас.5Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мен, а донякъде (да не кажа премного) всички вас.6За такъв един е достатъчно наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;7така че вече е по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от прекомерна скръб.8Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.9Понеже затова и писах, за да ви изпитам дали сте послушни във всичко.10А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христос,11да не би Сатана да използва случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.
Успехът на проповедта за Исус Христос
12А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие и когато ми се отвори врата в Господнето дело,13духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.14Но благодаря на Бога, Който винаги ни води в победително шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.15Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват.16На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите – животворно ухание, което докарва живот. И кой е способен на това дело?17Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, а говорим искрено в Христос, като от Бога пред Бога.
Верен
1Но в себе си реших това: да не идвам при вас пак със скръб.2Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен?3И това писах нарочно, да не би когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като съм сигурен във всички вас, че моята радост е радостта на всички вас.4Защото с голяма скръб и свито сърце ви писах с много сълзи – не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която аз имам особено към вас.5Но ако някой е причинил скръб, не е наскърбил мен, а донякъде – да не кажа прекалено много – всички вас.6За такъв един е достатъчно това наказание, което му е било наложено от мнозинството;7така че сега вече вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв един да бъде погълнат от прекомерната скръб.8Затова ви умолявам да го уверите в любовта си към него.9Понеже затова и писах – за да позная от опит дали сте послушни във всичко.10А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако и аз съм простил нещо, простил съм го заради вас пред лицето на Христос,11да не би Сатана да добие преимущество над нас; защото неговите замисли не са ни неизвестни.12И когато дойдох в Троада да проповядвам благовестието на Христос и когато ми се отвори врата в Господното дело,13духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тит, а като се простих с тях, отпътувах за Македония.14Но благодаря на Бога, който винаги ни води в победно шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него.15Защото за Бога ние сме благоуханието на Христос сред тези, които се спасяват, и сред онези, които погиват.16За едните – смъртоносно ухание, което докарва смърт, а за другите – животворно ухание, което докарва живот. И кой е способен на това?17Защото ние не сме като мнозината, които изопачават Божието слово, а говорим искрено в Христос, като от Бога, пред Бога.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.